Дама с харизма

„Успешният човек трябва да има харизма, да се ха­ресва на хората. Трябва да умее да предизвиква във всеки, с когото е в контакт, ако не нещо друго, то поне не лошо отношение, не отб­лъскване. Би било чудесно, ако може да предизвиква добронамереност". Думите са на една истинска дама. красива жена и определе­но успешен мениджър - шефката на пенсионна компания „Доверие" Дани­ела Петкова. Осемте годи­ни начело на институцията са й поднесли много уроци, но основният е. че човек винаги и във всичко трябва да бъде почтен.

По 12 часа на ден елегантната бизнес дама се за­нимава с пенсионно оси­гуряване. Денят й минава най-вече в комуникация - по теле­фона, лице в лице, по мейла. „Имам непоносимост към чи­новническия режим на работа -идване на работа в точно опре­делен час. Не може един мис­лещ и креативен човек, който има нагласа за иновации, да има подобно поведение - от опреде­лен до определен час", споделя Даниела Петкова. Не си тръгва от работа преди 21.00 ч. вечер, а когато има бизнес вечеря - и по-късно. Някои присъствия на коктейли не може да откаже - има хора и институции, които няма как да не бъдат уважени с визита. „Може би от външна гледна точка присъствието на такъв коктейл изглежда като някакво разтоварващо забавле­ние, но не е така. Даже много често е натоварващо, разгово­рите обикновено са по работа", споделя жената. Работата на

„Доверие" е да

управлява парите за пенсия на 1.3 милиона

българи. „Ако на един търговец му кажете, че трябва да същест­вува по начин, по който всеки месец да продава 1.3 милиона пъти нещо, от което при тази продажба ще спечели по 0.20-0.30 лв., той със сигурност ще се откаже", твърди Петкова. В Ев­ропа фондовете имат значител­но по-малко клиенти, но затова пък управляват милиарди евро.

„Всеки, който ръководи няка­къв екип от хора, отговаря за някакъв бизнес, за да бъде успе­шен, на първо място трябва да е почтен като човек", твърдо се е убедила бизнес дамата. Според нея не е лесно човек да оцелее на ръководна позиция и затова трябва да е много самодисциплиниран и да е готов за напрег­ната работа.

Популярна е тезата, че големи­ят мениджър не трябва да отде­ля много време за работа, защо­то неговата основна задача е да накара другите да работят. Ако той не е могъл да достигне до това, то той не би бил добър ме­ниджър. „Не споделям тази теза, не я разбирам. Може би тъкмо защото не я разбирам, тя не е част от мен и моя начин на мис­лене", казва Даниела Петкова.

Самата тя е въплъщение на другото, което е научила през всичките години, отдадени на бизнеса - че добрият ръководи­тел трябва да има харизма и да е добронамерен към хората. „Ес­тествено, не е достатъчно да е един добре изглеждащ и симпа­тичен човек,, защото трябва да познава хората и средата, в коя­то работи, и то да ги познава в дълбочина. Мениджърът трябва да е също така човек, който оби­ча хората и не е безразличен към техните проблеми", казва Даниела Петкова. Тя е убедена, че е добре човек да е амбицио­зен, за да се развива, но не и да се стреми към издигане в служ­бата на всяка цена. „Важното е

човек да върви напред или нагоре,

но не назад и надолу", отбелязва Петкова.

Така се случва и в нейната ка­риера - развива се напред и на­горе, но това става естествено и никога не й е било самоцел. Всичко започва от математи­ческата гимназия в Добрич и после УНСС, макар в началото бъдещата бизнес дама съвсем да не е ориентирана каква про­фесия иска да си избере. "17-18 години е твърде ранна възраст, за да очакваме някой да е ориентиран в избора на професия - това става доста по-късно. Ця­лото си висше образование за­върших по-скоро с мисълта, че трябва да имам завършено вис­ше образование, без да се замис­лям за конкретната специал­ност", казва Петкова.

А детската мечта за професия? По тази тема шефката на „Дове­рие" обича да разказва интерес­на история от гимназията. „Имах много амбициозна клас­на ръководителка. Когато за­вършвахме 11-и клас, в послед­ния час на класния ръководител тя ни е накарала всеки да запи­ше каква му е мечтата, какъв иска да стане, макар че всички впоследствие установихме, че сме забравили за тази случка. Учителката обаче е запечатала в пликове написаното, съхрани­ла го е и ни го даде 20 години след завършването. За нас беше огромна изненада - да прочетеш нещо от себе си, за което си заб­равил, че съществува и да се сблъскаш с човека, който си бил на 17 години. Та, от записаното в онова листче става ясно, че то­гава съм била изпълнена с жела­ние за реализация в обществе­ния живот, за обществено анга­жирана работа. Днешната ми позиция от тази гледна точка може да се счита, че е сбъдване на детската ми мечта. Бизнесът

е финансов, но е с много ясна со­циална насоченост".

След завършването на гимна­зията идва един от важните уро­ци в живота на Даниела Петко­ва. Убедена в познанията си по математика, тя подценява под­готовката за кандидат-студентския изпит и представянето й не е според очакванията. „Само­чувствието често пречи на хора­та. Тогава получих много важен урок в живота - никога да не се явявам на нещо, на което дър­жа, неподготвена. Спазвам този принцип до ден днешен", споде­ля жената.

Без да подозира, съдбата й се оказва счетоводството, макар че в началото дисциплината й изглежда скучна и не й се нрави много. Започва работа като сче­товодител на крехката 21-годишна възраст, и то в доста нео­бичайно място за жена - Завода за електронни преобразувателни елементи. Бързо се ориенти­ра в лабиринта от сложни сче­товодни сметки, таблици, циф­ри и днес смята, че няма човек, който да е неудовлетворен, ако усеща, че е усвоил нещо в детай­ли и е минал в майсторски клас. Така счетоводството й става ин­тересно, допада й заради подредеността и балансираността и само след 2 години вече работи в централата на „Заводпроект".

Вятърът на промените през 1989 г. заварва бъдещата бизнес дама в майчинство. Следващите няколко години тя посвещава на отглеждането и възпитание­то на сина си. Междувременно животът неочаквано я отвежда в далечна Япония, където живее около година. „Това е наистина много различно място и е особе­но усещането, когато човек се задържи повече време и види отвътре как изглеждат нещата", спомня си Даниела Петкова. Впечатлила я е силата на колек­тива сред японците, лично се е убедила колко популярно е там родното кисело мляко и е разб­рала, че когато човек прави не­що, то все пак трябва да има по­лезно действие. „Максимата „залудо работи, залудо не стой" е нещо, което не уважавам", от­белязва Даниела Петкова.

Никога по време на прехода не е работила в държавно ведомст­во. След промените

решава да се бори сама

и отваря консултантска фирма. „Първоначално бях решила да нямам работодател и, ако мога да направя нещо, то да е от мое име, за моя сметка и в моя пол­за. Успявах да се справя и не съм имала намерение да бъда наемен работник", спомня си бизнес да­мата. Съдбата обаче отново се намесва и през 1994 г. Петкова се включва в новаторския и рис­кован тогава проект - стартира­не на пенсионно дружество. „То­гава това беше дейност, за която единственото, което можеше да се каже, е, че не беше забранена със закон. Едва по-късно с Ми­нистерството на финансите за­почнахме да пишем счетоводни стандарти и т. н., и т. н.", казва Даниела Петкова. Смятала е да се задържи за малко, но вече е в компанията 14 години. От гла­вен счетоводител и шеф на ди­рекция „финанси и счетоводст­во" през 2000 г. става генерален изпълнителен директор.

Кой е най-трудният й момент в кариера? „Това е моментът, в който ми се наложи мъчително да анализирам и да реша дали да изоставя всякаква кариера, държавата, всички свои близки и приятели, всичко онова, което е тук, и да отида да живея в САЩ. Това е държавата, която си избра моят съпруг", споделя жената. От думите й личи, че дилемата наистина е била теж­ка. „Бих пожелала на всички да не им се налага да правят такъв избор. Това е изключително жи­тейско изпитание", казва тя. И все пак решава да остане в Бъл­гария. В близък план амбициите на бизнес дамата са свързани със сина й, с финансовите параметри от отчета на „Доверие" и с желанието й непрекъснато да се развива и да твори.