Даниела Петкова, Главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие": „Пенсионно осигурителните дружества спечелиха битката срещу инфлацията за периода от август 2006 г. до август 2007 г.”

"Милионите български граждани - клиенти на частни пен­сионни фондове могат да бъдат спокойни за парите си за втора пенсия във връзка с публикуваните данни за инфлаци­ята в размер на 12% за 1 година от август 2006 г. до август 2007 г. За същия период от време всички пенсионно осигури­телни дружества спечелиха битката срещу инфлацията и след приспадане на таксите, които удържат, разпределиха по индивидуалните сметки на осигурените по-висок от ин­флацията размер на ефективна годишна доходност.

В доброволните пенсионни фондове доходността за този период от време надхвърля нивото от 15.50%, за про­фесионалните пенсионни фондове 14,20%, а за универсални­те пенсионни фондове 13.72%. Осигурените с лични вноски в доброволните фондове са реализирали и допълнителна печалба от спестен данък върху дохода, защото съгласно Закона за техните вноски в размери до 10% от заплатата не се плаща данък.

На фона на всеобщата загуба , която реализират бъл­гарските граждани от обезценяването на заплати, пенсии, спестявания в депозити в банки и т.н. поради нивото на ин­флацията, стойността на парите им за втора пенсия през въпросния период очевидно е не само съхранена, но и увели­чена.

Допълнителното пенсионно осигуряване е дългосрочна дейност и за осигурените лица е важно колко е размера на реализираната в тяхна полза доходност за целия период на осигуряване, който обикновено е 20, 30 и над 40 години. Кога­то споменаваме размера на реализираната доходност за 1 година винаги трябва да имаме пред вид, че за целия период на осигуряване и най-ниската доходност за 1 година може да се компенсира с по-висока през следващи години и да се пре­върне в най-високата за целия период, както и обратно. Никак не е маловажно обаче в по-кратките периоди от време да се изпълнява програмата минимум за всеки пенсионен фонд, а тя е да се съхранят парите, което означава доходността да е минимум колкото инфлацията. Достигането на тази ми­нимална цел в краткосрочен план увеличава вероятността за съществено увеличение на стойността на пенсионните спестявания в дългосрочен план., а това би довело до изпла­щане на по-високи по размер пенсии от частните пенсионни фондове.

Постигнатите добри резултати в инвестиционната дейност на пенсионно осигурителните дружества със си­гурност са повлияни от миналогодишните промени в зако­нодателството и либерализацията на инвестиционния режим. Лесно можем да си представим каква би била реали­зираната доходност в сравнение с инфлацията, ако все още беше валидно ограничението, действащо до миналата го­дина, което задължаваше пенсионните фондове да купуват държавни ценни книжа с минимум 50% от управляваните от тях активи. Този вид инвестиционен инструмент отдавна носи не повече от 2-3% доходност на годишна база. При пре­дишните законови изисквания битката с инфлацията щеше да бъде предрешена в нейна полза и днешния размер на по­стигната доходност щеше да бъде невъзможен. Размерът на доходността обаче би могъл да бъде и по-висок без да се надвишават умерените нива на риск на портфейлите, ако за­конът не поставяше изискване пенсионните фондове да ин­вестират значителна част от портфейлите си в липсващи на пазара инвестиционни инструменти каквито са ипотеч­ните и общински облигации. За съжаление този дисбаланс в Законодателството води до принудително инвестиране в държавни ценни книжа, които понижават общата доходност за осигурените и би трябвало да бъде коригиран.

Вероятно след публикуваните данни за размера на инфла­цията ще четем и слушаме много мнения и анализи какви са причините за увеличения й размер. Някои ще твърдят, че це­ленасочено е жертвана ценовата стабилност, за да се по­виши равнището на производството. Други ще твърдят, че целенасочените усилия за намаляване на безработицата са я довели до ниво под това, което е естествено за сегашното състояние на икономиката на страната и това е довело до нарастване на цените - инфлация. Вероятно анализите ще включват и отношението между постигнатото равнище на производителност на труда и на работната заплата и т.н. По-важното в случая обаче е какви ще са инфлационните оч­аквания от тук нататък, дали участниците в икономическия живот на страната ще калкулират в дейността си прогноза за бъдещ растеж на цените и дали инфлацията ще продължи да расте или не. В този смисъл е от изключителна важност и екипите на пенсионните фондове да направят своите ана­лизи и прогнози и да определят бъдещото си поведение като инвеститори.

Диверсификацията на портфейлите както по видове инструменти, брой емитенти, видове валути, така и географски чрез включване на инвестиции извън България става още по-важна за сигурността на пенсионните пари и тяхното опазване от инфлацията.

Реализираните до момента по-високи от инфлацията нива на доходност от пенсионните фондове би трябвало да са повод за удовлетворение за осигурените и за осмисляне на безспорния факт, че спестяването в пенсионен фонд, осо­бено в комбинация с данъчната преференция, е по-изгодно за тях в сравнение с много други видове спестявания."