Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“: Оповестеното като реформа няма да стопи дефицита в НОИ

Около 16 млн. лв. от преведените 108 млн. лв. от частните фондове са доходи от инвестиции

Г-жо Петкова, какви са последиците от решението на Конституционния съд, че национализирането на парите от професионалните пенсионни фондове противоречи на основния закон на държавата?

Последиците от това решение за допълнителното пенсионно осигуряване са преди всичко глобални, доколкото чрез него ясно се изразява становището, че прехвърлянето на пари, натрупани в индивидуалните партиди на клиентите на пенсионни фондове към държавния пенсионен фонд, е противоконституционно. Чрез това Конституционният съд ясно заявява, че собствеността на средствата, натрупани по индивидуалните сметки, са единствено на самите хора и с тях могат да се разпореждат само те, разбира се в рамките на закона. След това решение не би следвало никога повече да се повдига въпроса за това, чии са тези пари и да се правят опити да се прехвърлят от частните фондове в държавния.

Защо прехвърлихте средствата само на тези хора, на които им предстои да се пенсионират до 2014 г.?

Такъв беше постигнатия през миналата година консенсус. Тези 44 хил. човека им остава много кратко време до пенсиониране и са имали кратък период на осигуряване в професионален пенсионен фонд. До 2014 г. те могат да се възползват от предимството на ранното пенсиониране. Ако обаче не го направят и някой продължи да работи след 2014 г. той да има право да получи тези средства, които ние преведохме в НОИ чрез фонд „Пенсии" на ДОО.

Защо се стигна до тази схема? Доколкото си спомням, вие постигнахте съгласие по нея с Тристранния съвет.

Професионалните фондове работят от 2000 г. и парите се натрупват оттогава. Не знам кой, как и какво е смятал, но според мен, ако е разбирал от пенсионно осигуряване, не би следвало да стигне до извода, който всъщност залегна в основата на тогава приетия закон. Според него за 10 г. осигуряване в професионален пенсионен фонд, парите трябвало да стигат, за да се плащат пенсии, съпоставими с пенсиите на НОИ, чийто размер се определя на база минимум 20 г. осигуряване и значително по-висока вноска, отколкото е при нас. Може и да сме добри, капиталовото осигуряване да има предимства, но все пак не сме магьосници. Специално при групата за ранно пенсиониране, действат и други механизми, които влияят върху размера на пенсиите на тези хора. Те работят при тежки условия на труд, организирани са в синдикати, което означава, че има сериозно нефинансово и неикономическо влияние върху размера на пенсиите, които НОИ плаща за вредни условия на труд. Много е некоректно да се сравняват пенсиите, които плащат професионалните фондове спрямо пенсиите, които плаща НОИ. Дори в мотивите на КС е записано, че допълнителното пенсионно осигуряване по своята същност трябва да произвежда допълнителни пенсионни доходи, към основните, които плаща държавният пенсионен фонд. Пенсията от професионален фонд не може да замества пенсията от НОИ тя трябва да я допълва. Затова ние ще продължим да настояваме да се приеме професионалните фондове да изплащат втора, допълнителна пенсия. Освен това трябва да се знае, че ако лицето има вноски и пълен период на осигуряване, може допълнителната пенсия да е по-висока от тази на НОИ, но ако има липсващи вноски или те са малки по размер пенсията, която ще плащаме ще е по-малка. В крайна сметка една от целите на допълнителното осигуряване е да дисциплинира системата, включително като хората сами започнат да контролират редовността на постъпване на вноските им по индивидуалните партиди.

Има ли опасност категорийните работници да бъдат ощетени при следващи движения на парите от личните им партиди?

Пенсиите на тези хора са гарантирани от закона и държавата. Решението на КС е изцяло в тяхна полза и по никакъв начин не засяга размера на техните пенсии. Всякакви изказвания в момента, свързани с пенсиите на категорийните работници, е заиграване върху гърба на тези хора и е много некоректно към тях.

Тези изказвания дойдоха тъкмо от страна на синдикатите и то с мотива, че ако парите останат в професионалните фондове, пенсиите на работещите тежък труд, ще са много малки.

Мотивите им вероятно обясняват желанието на синдикатите да осигурят на категорийните работници възможност за много по-ранно пенсиониране. Размерът на пенсията, която можем да плащаме на тези хора за 10-години осигуряване, бе използвано като инструмент, за да се осигури възможност да не се увеличи възрастта за ранно пенсиониране. Приетият през 2000 г. закон предвиждаше след 2010 г. категорийните работници да работят 3 г. повече. Тъкмо заради тези 3 г. повече трудов стаж бяха изприказвани всички нелепости по повод на размерите на пенсиите, които щели да плащат професионалните фондове и обществеността остана с впечатление, че има проблем с професионалните фондове. Няма такъв проблем, но по-важното в момента е да не се правят неправилни констатации за решението на КС. То е изцяло в полза на категорийните работници и всеки, който твърди, че това решение засяга пенсиите им, просто играе някаква игра и трябва да бъде попитан точно каква.

Колко от тези 108 млн. лв., които преведоха професионалните фондове, бяха собствени вноски на работниците и колко - печалби от инвестиции в капиталовите пазари?

Около 15% от преведената сума са доходи от инвестиции или около 16 млн. лв. Най-големият проблем на промяната на законодателството през 2010 г. от гледна точка на пенсионните фондове, беше че нямаше гаранция, че в бъдеще няма да се вземе подобно решение отново. Това означава непредсказуемост за бизнеса оттук нататък. Около 70% от пазара на пенсионното осигуряване в България се държи от чужди публични компании, предимно от ЕС. За тях това решение означаваше моментално повишаване на степента на риска за техните инвестиции в България. Ще уточним, че те не са собственици на пенсионните фондове, а са акционери в управляващите дружества, които са бизнес организации. След повишаване на риска моментално се спряха нови инвестиции в дружествата. Нещо повече - част от тези акционери в частни пенсионни дружества, сериозно се замислиха дали изобщо да останат в този бизнес. Наред с това, пазарът на пенсионното осигуряване щеше да бъда затворен за нови играчи за дълго време ако не беше решението на КС. В България пенсионните фондове вече управляват над 4 млрд. лв. При ужасния дефицит на НОИ, апетитите по някакъв начин да се ползват тези 4 млрд. лв., за да се запълни някоя дупка на непрекъснато генериращия дефицит държавен пенсионен фонд, са много големи. Нужно е най-после да се реформира държавният пенсионен фонд. Това което беше оповестено като реформа на пенсионното осигуряване, няма да доведе до съществено намаляване на дефицита в НОИ.

Налага ли се да се приемат нови регламенти в Кодекса за социално осигуряване?

Не, защото отпадането на параграф 4а засяга само тези 44 хил. човека, но не и размера на техните пенсии. Единственото, което е казус след решението на КС е дали следва да се върнат парите в сметките на хората или не следва. Това е тежък юридически казус. Аз не смея да се изкажа по този въпрос, защото няма единно становище. Ако трябва да се дискутира от някой, това трябва да са само специалисти по конституционно право, за да разтълкуват какво точно е следствието за тези преведени пари от решението на КС.

Какво ще последва ако парите се върнат при вас?

Ако се реши да се възстановят парите, групата от тези 44 хил. човека всъщност ще се окаже много привилегирована. Цялата логика на промяната през миналата година беше, че за тях предстои да се пенсионират до 2014 г. и по настояването и на двата синдиката условията за тях са различни. Ако преведените пари се върнат по партидите им те ще имат много по-привилегировани условия за пенсиониране в сравнение с другите категорийни работници, които им предстои да се пенсионират след 2014 г.

А предстои ли преразглеждане на категориите труд, съгласно европейски регламенти?

Трябва да се уеднаквят професиите и длъжностите, за които се приема, че са тежки условия на труд, защото в повечето европейски държави се признават за вредни условия за труд, само тези, които в България спадат към първа категория. Но това не е наша тема и вероятно предстоят дискусии по нея. Очаквам че, в близките няколко години ще се редуцира състава на категорийните работници.

Въпреки трусовете, които преживяха, каква доходност отчитат сега пенсионните фондове?

Пазарите са трудни и продължават да са много волатилни. Характерно е, че има много голяма разлика между доходността на различните фондове и това е във вразка с нестабилната пазарна ситуация, защото портфейлите на пенсионните дружества са различни. Картината е много динамична и може бързо да се промени. Към 6 юни доходността на всички пенсионни фондове е положителна, на годишна база. В доброволните фондове доходността на годишна база в началото на годината варира между 3 и 12 на сто. В професионалните фондове е между 2 и 8 %, в универсалните фондове е между 1,5% и 8% на годишна база. За петгодишен период, в който се включва и 2008 г., когато всички пенсионни фондове отчетоха отрицателна доходност, ръстът достига до 2,96% средно за всяка година. Това е доказателство, че е преодоляна отрицателната доходност от 2008 г.. Недоброжелателите ни казват, че все пак това е процент, който е по-нисък от инфлацията. Така е, но то е заради 2008 г. Ако се запази същото темпо на възстановяване през следващите 3-4 г. доходността на пенсионните фондове ще надскочи инфлацията, както беше и преди 2008 г.

Лили Мирчева

в-к Класа