Фондовете могат да инвестират в инфраструктурата

Г-жо Петкова, Министерството на финансите поиска лимитът за данъчно облекчение да е твърда сума, която да бъде приспадана от облагаемия доход - до 720 лв. за календарна година, или 60 лв. на месец. По-късно, по настояване на пенсионните фондове, хората на Орешарски отстъпиха и се прие, че облекчението за личните вноски няма да е твърда сума, а процент - 10% от максималния осигурителен доход, който за тази година е 1400 лева. С какви аргументи ги убедихте?
- Експертите на министерството разбраха нашите аргументи и постигнахме съгласие да отпадне този първоначален вариант на проекта за закон за облагане на доходите на физическите лица и да се запази досегашният режим с известни промени, разбира се. Важно е да се знае, че когато парите от партидите в пенсионните фондове се теглят предсрочно, върху средствата, които са натрупани за втора пенсия, ще има еднократен данък при източника, защото така е редно. Заедно с това обаче ще се запазят данъчните преференции при внасянето на тези пари във фондовете в началния момент на спестяването. Нямаме отговор само на нашето предложение да се включи изменение в този режим, отнасящо се за хората, родени преди 31 декември 1959 г., които съгласно Кодекса за социално осигуряване не участват в задължителните пенсионни фондове. За да има някаква равнопоставеност, ние искаме данъчната преференция за тях да е по-висока, отколкото на всички останали. Ако за другите тя е 10%, за родените преди 31 декември 1959 г. да бъде 20 процента. Надявам се, че и този въпрос ще бъде решен положително, защото е важно тези хора, които не се осигуряват в универсален фонд, да имат повече възможности и мотивация да се осигуряват доброволно. Това е единственият начин да получават нормални пенсионни доходи.
В пенсионните фондове се натрупват все повече средства. Проблемът къде да бъдат инвестирани и как българската икономика да се възползва от тях става все по-остър. Ще настоявате ли да се разширят нормативните възможности за инвестиции в инфраструктурни проекти?
- ПОК „Доверие" предлага законодателно да се разреши акумулираните средства да могат да се инвестират в общински инфраструктурни проекти. Това може да става под формата на облигационни заеми, с които ще се помага на общините да усвояват отпуснатите от европейските фондове пари. Предстои всички пенсионни дружества да излязат с предложение да се разреши парите, натрупани в пенсионните фондове, да бъдат инвестирани във всички инфраструктурни проекти. Наистина е важно тези най-български пари да намерят своето място и да подпомогнат развитието на българската икономика сега. Постоянно сме свидетели на това, как за един или друг проект се търсят чуждестранни инвеститори, а сякаш встрани от погледа остават парите, акумулирани в пенсионните фондове, а те са значителен и увеличаващ се във времето ресурс, който може да бъде използван ефективно в тази посока. Трябва да се намери добро законодателно решение и ние ще настояваме за това.
Няма как да не ви попитам за това, доколко се промени отношението на хората към пенсионното осигуряване и какво е нивото на осигурителната култура, сравнимо с началото на процеса?
- През годините дружествата инвестираха много, за да популяризират тази дейност и да убедят гражданите в нейната значимост и важност. Нещата спрямо началото са несравними, разбира се, защото ако през 1994 г. никой нямаше информация за тази дейност и на фона на скандалите с финансови пирамиди, банкови фалити, политическа нестабилност, галопираща инфлация за нас беше много трудно да убеждаваме хората, че да инвестират средства в доброволен фонд, е добро решение Въпреки това успяхме и стотици хора, които тогава ни повярваха, днес с голямо задоволство ползват плода от своята прозорливост, получавайки значителна по размер допълнителна пенсия В хода на реформата и благодарение на добрите резултати на дружествата популярността и важността на тази дейност за бъдещето на хората нараства и продължава да нараства с бързи темпове. За съжаление в това отношение все още сме далеч от европейските и световните стандарти, където осигурителната култура е част от учебните програми, а формите на допълнително пенсионно и здравно осигуряване, застраховане и т.н. са неизменна част от договорния процес между работодател и служител и задължителен елемент от т.нар, социален пакет, с който всеки работодател привлича и задържа своите служители. Изминахме огромен и труден път, но ни предстои още много. Всеки български гражданин трябва да разбере, че ако работи без трудов договор, без социални осигуровки или с минимални осигуровки, без заделяне на суми за спестяване в доброволен фонд, ще бъде обречен на същата и дори на по-голяма мизерия от тази, в която днес се намират голяма част от българските пенсионери. А животът не свършва в деня на пенсионирането и всеки трябва да има право и възможност да изживее достойно старините си. Затова всеки трябва да бъде отговорен пред себе си и да направи нужното в периода на активна трудова дейност.
Каква е прогнозата ви на експерт за развитието на пенсионния пазар през следващата година?
- Преди всичко ще продължат да се увеличават активите под управление, и то с доста бързи темпове, защото от 1 януари следващата година предстои вноската за универсалните пенсионни фондове да бъде увеличена с още 1 % от брутната работна заплата съгласно записаното в закона и да достигне 4% от нея. Това е фактор за по-ускорените темпове на натрупване на средства в универсалните пенсионни фондове, което ще привлече и интереса на хората, защото те ще започнат да виждат повече пари се натрупват в тяхната индивидуална партида. В резултат на това се увеличава и надеждата, че ще преодолеем този ужасен за България проблем - хората в пенсионна възраст да нямат достатъчни по размер средства от пенсионни доходи, които да им разрешават да живеят нормално. Това, което със сигурност мога да прогнозирам за следващата година, е, че едновременно с това увеличение ние ще имаме много сериозни проблеми с инвестирането на тези средства на българския пазар поради ограниченията в инвестиционния режим. Мога уверено да заявя, че ПОК „Доверие", а надявам се и колегите, ще продължи да инвестира в програми, повишаващи нивото на осигурителната култура. Надявам се, че ще продължи ефективният диалог с държавните институции, което ще доведе до развитието и усъвършенстването на нормативната уредба с цел повишаване на качеството на предлаганата услуга и защита на интереса на осигурените лица. Също така е от изключително значение държавата да осъзнае в пълна степен важността на тази дейност, за да може да бъде изградена цялостна и последователна държавна политика за развитието й в бъдеще.