Кризата вкара парите ни в банкови влогове

Г-жо Петкова, всички доброволни пенсионни фондове продължават да реализират отрицателна доходност. Доколко това е притеснително?

- В резултат на кризата, която се разрази в световен мащаб, всички инвеститори реализират доходност, далеч под планираните нива. Тежка е ситуацията и на Българската фондова борса. Няма как частта от портфейлите на пенсионните фондове, която е инвестирана в акции на български компании, да не дава отрицателен резултат. И той е такъв не само в последните седмици, а от началото на 2008 година.

Добрата вест е, че пенсионните фондове са наистина много дългосрочни инвеститори. Затова не отчитам случващото се през тези осем месеца като чак толкова тревожен проблем. Смятам, че има достатъчно време моментният резултат да се коригира. Клиентите, които се осигуряват при нас от дълго време, на практика не губят реални пари. Просто леко пада нивото на положителния резултат, който ние сме реализирали в тяхна полза в минали периоди. А и когато се анализира доходността, е добре тя да се взема за по-дълъг период. Например за 24-месечен и за 36-месечен период, въпреки всички проблеми, фондовете имат положителен резултат.

С всичко това не искам да кажа, че проблемът не ме тревожи. Но не заради моментната корекция, а заради известната несигурност, която започнахме да изпитваме. От началото на годината въпросът кога тази криза ще свърши и в частност - дали ситуацията на Българската фондова борса ще започне да се стабилизира, е предмет на много сериозен анализ.

И какво показва този анализ?

- Трябва да призная, че през първите месеци на годината, когато се случиха най-сериозните корекции в цените на акциите, търгувани на Българската фондова борса, ние очаквахме ситуацията да се стабилизира в рамките на първото полугодие или най-късно месец-два след това. Само преди няколко дни обаче отново бяхме много неприятно изненадани от доста сериозната дневна корекция на борсата. Затова сме по-склонни да приемем, че това, което на всички нас ни се иска, няма да се случи толкова скоро. Оборотът на фондовата борса е изключително нисък - той е сведен до 1-2 млн. лв. дневно. Това не е достатъчна предпоставка да започне възстановяване на нивата на акциите, тъй като пазарната стойност на ценни книжа, чийто фундамент по принцип предвижда много висока цена, може да падне изведнъж с 10%, само защото някой е решил да продаде пет от тях. Това е изключително нереално. Всъщност така, както миналата година начислявахме много високи доходности и в един момент трябваше да излезем и да кажем публично на нашите клиенти: "Не се радвайте, това е книжна доходност!", сега по същия начин казваме: "Не се тревожете, това е книжна доходност!".

За съжаление, и международната криза, която се отразява на борсите извън България, не помага за възобновяване на интереса на чуждестранните инвеститори да влязат на нашия капиталов пазар. Това допълнително утежнява ситуацията. Освен това инфлацията е доста висока... Със сигурност обаче мога да кажа, че дори кризата да продължи две години, клиентите ни няма от какво да се страхуват. Много пъти съм заявявала, че в рамките на дългия период на осигуряване неизбежно се минава през няколко върха, последвани от резки спадове. Важното е в дългосрочен план да се реализира добър резултат.

Преориентирахте ли активите в управляваните от вас фондове към по-сигурни инвестиционни инструменти?

- Ние, предполагам както всички колеги от другите пенсионни фондове, правим сериозни консултации как да опазим в още по-голяма степен интересите на осигурените лица и да реализираме по-добра доходност. Нямаше как да не насочим малко повече активи към паричния пазар. Само преди няколко години изобщо не харесвахме този инструмент, защото даваше по-ниска доходност, отколкото вложенията на капиталовия пазар. Сега обаче всички доста бързо се обърнахме към него. Новите постъпления от вноски отиват преимуществено по спестовни сметки в кредитните институции. Скоро не съм гледала справки на останалите пенсионни фондове, но предполагам, че всички вече са достигнали позволената граница за инвестиране в банкови депозити. Разбира се, заради сериозните законови ограничения, не можем да ги използваме за пълното компенсиране на негативните резултати, които ни носят някои други инструменти. Но има и още варианти, които обсъждаме в момента.

От началото на годината размерът на доходността, която постигаме, е несравнимо по-добър от корекцията на Българската фондова борса. Причината за това е, че от всички активи, които управляваме, само 10-12% са инвестирани на Българската фондова борса и само те не носят реален доход. Докато всички останали активи, макар понякога с променлив успех, дават положителна доходност. Това е добрата вест.

Това, което мога да кажа специално за ПОК "Доверие" и за пенсионните фондове, които управляваме, е, че от началото на кризата виждаме доказателство, колко важно е инвестиционният портфейл да е добре диверсифициран. Имаме доста активи, които са инвестирани на пазарите извън България. Въпреки че е налице международна криза, не са малко дните, в които получаваме положителния ефект именно от влагането в разнообразни инструменти и на различни пазари. Това помага да компенсираме загубите.

Според вас сегашната кризисна ситуацията подходяща ли е за въвеждането на мултифондовете в пенсионната система?

- По този въпрос съществуват две коренно противоположни мнения. Едното, с което определено не съм съгласна, е, че моментът е изключително подходящ за това. Аз разбирам причините на колегите, които поддържат тази позиция. В момента по отношение на инвестиции и доходност сме в едно своеобразно дъно. Винаги е добре да се влиза на пазара, когато нещата са близо до най-ниската точка. В този смисъл може би мултифондовете ще се окажат атрактивни. Но само по тази причина. Това е добър мотив само за спекулативните играчи, което, според мен, влиза в противоречие с фундамента на пенсионното осигуряване - неговата цел е получаване на добър доход, когато човек се пенсионира, а не реализиране на бърза печалба. Точно по тази причина водихме много дълги дискусии как точно да се въведат тези мултифондове, така че да не следват модела на съществуващите взаимни фондове, а да надградят пенсионното осигуряване.

Водейки се от това разбиране, аз мисля, че моментът не е подходящ за тяхното начало. Това, което ме притеснява в една такава постановка, е, че осигурителната култура на клиентите не е на много високо ниво. В този смисъл е възможно някой, подведен от идеята, че това е пенсионен фонд, и от желанието да си "играе" с доходността, да се окаже клиент на рисков портфейл, без много добре да е разбрал какво точно прави. В същото време не сме сигурни дали ситуацията няма да се влоши още повече и дали пазарът няма да отиде още по-надолу, т.е. дали не е възможно да се реализират загуби още е първия момент. Ние постоянно работим, за да покажем на хората колко е важно те да са клиенти на пенсионните фондове. Струва ми се, че дори и броят на хората, които несъзнателно ще бъдат подведени и чиито активи в избрания мултифонд евентуално ще намалеят, могат да станат предмет на публична дискусия и да възникнат проблеми и с другите потребители.

Мултифондовете със сигурност са голямо предизвикателство пред компаниите - най-малкото заради инвестициите, които изискват много разходи. В същото време КФН предлага да започне плавно намаляване на таксите. Подходящ ли е моментът за това? Няма ли да бъдат накърнени приходите на пенсионните фондове?

- Аз лично вярвам, че мултифондовете са изключително добра идея, но като всяко хубаво нещо за успешното им реализиране има нужда от достатъчно предварителна подготовка. Ние ще направим както нея, така и всичките необходими разходи за това. Тук обаче идва въпросът с приходите на пенсионните дружества, единствен източник за които са таксите.

Смятам, че дискусията за тях е много сериозна не само по повод на мултифондовете, а и във връзка с много други задължителни плащания, които по закон ни е вменено да правим. Темата стана актуална след последното предложение на Комисията за финансов надзор за намаляване на инвестиционната такса. Това е доста крайна стъпка, въпреки че е поетапна и с хоризонт четири години.

Въпросът е принципен. Следва ли със закон държавата чрез надзорния орган да се намесва в определяне на цените на услугите, които се предлагат в страна, базирана на пазарна икономика? Тук ние имаме много сериозен пример защо при наличие на свободна конкуренция между доставчиците това не е нужно. Съгласно нормативната уредба максималната такса, която може да се удържа от вноската на клиентите в доброволното пенсионно осигуряване за управление, е 7 процента. У нас обаче няма дружество, което да я събира в такъв размер. Напротив, има компании, които са я определили на 1 процент. Следователно тук пазарът е изиграл своята роля и тя е намалена. Със сигурност това ще се случи и в задължителното пенсионно осигуряване, което - за разлика от доброволното, все още не е с толкова дълга история. Защо тогава държавата да замества естествените механизми?

Вторият ни фундаментален проблем по повод предложението на комисията е свързан точно с инвестиционната такса. В момента тя е 1% от управляваните активи. Без да казвам нищо лошо за законовите ограничения, които са наложени на дружествата във връзка с инвестирането на активите, които са нещо нормално, искам да припомня, че те са утежняващ фактор при управлението. Освен това от нас се изисква изграждането на система, която ежедневно да следи за лимитите, за всекидневното въвеждане на дялове и тяхната оценка, рапортуване за всяка транзакция в Комисията за финансов надзор, изпращане на информация в БНБ. Това са допълнително разходи и огромна работа, каквито другите фирми, които се занимават с активно управление на инвестиции, нямат. Въпреки това някои от тях са поставили такси и от по 2-3 процента. Защо именно пенсионно-осигурителните дружества трябва по закон да бъдат задължени да намалят пазарно установена цена?!

Не на последно място, ако комисията е толкова заинтересована таксите да станат по-малки и е нетърпелива да дочака пазарът сам да свърши това, защо не предлага да се намали таксата за управление? Не че подкрепям такава идея, но все пак това е нещо доста по-специфично и има разнообразни отражения при пенсионните фондове. Честно казано, единственият отговор, който ми идва наум в момента, е, че липсата на такова предложение е своеобразна защита на новите и по-малките фондове, които нямат натрупани активи, за да реализират приход от тази такса.

Още един въпрос, свързан с предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване и по-точно с либерализирането на възможността за прехвърляне на клиентите от един фонд в друг. Според вас това няма ли да предизвика увеличаване на броя на трансферите "под натиск" от страна на работодатели или на отделни пенсионно-осигурителни компании?

- Естествено че ще го повиши. Моето мнение е, че за хората е много полезно да се либерализира тази възможност. Преди това обаче наредбата, която регламентира начина, по който те се прехвърлят, трябва да се промени генерално. Аз твърдя, че в момента тя създава условия за нарушения - дава възможност да се фалшифицират заявления и подписи, да се прилага натиск от страна на работодателите и клиентите да се подвеждат. Ако нормативният документ се промени, нека хората имат право да се прехвърлят всеки ден.