Младите хора започват работа като стопаджии

Г-жо Петкова, ако начинаещ работник следва вашия професионален пътеводител и заяви на шефа си, че няма да почне работа без трудов договор, ще си намери ли изобщо работа някъде?
- Работа някъде - да. Но няма да му е лесно да намери такава, която е желал, която ще му носи добри пари „на светло" с гарантирани от закона трудови права. Но пък открие ли я, ще спечели една от сериозните житейски битки, която всеки води в живота си.
Какви битки, какви победи, г-жо Петкова, толкова младежи са безработни!
- А задавате ли си въпроса защо? Знаете ли какво значи глад за квалифицирани кадри? Той вече съществува на нашия трудов пазар. Търси се всичко - от опитни мениджъри до общи работници. И при тази липса работодателите все по-често нямат избор. Те могат да се сдобият с кадри, ако им предлагат по-добри заплати и социални пакети, повече възможности за израстване. Тъй че бизнесът вече е притиснат до стената и ще действа все по-цивилизовано, ако не иска да остане без работна сила. Страшното е друго - че тази „сила" сама се предлага евтино. Иска да работи без трудови договори, защото те „заробвали". Готова е да получава фалшиви заплати, за да има пари „на ръка". Това показва последното изследване на „Алфа Рисърч", направено за нас - 80,4 на сто от запитаните млади хора твърдят, че не познават документите, които уреждат трудовите им права. Това е най-смущаващото. То ни накара да започнем тази почти просветителска кампания.
И сте подготвили нещо като „Пътеводител на галактическия стопаджия"?
- Стъпвайки на пазара на труда, младите наистина приличат на стопаджии. Работата без договор е като пътуването на стоп. Може никога да не стигнеш там, закъдето си тръгнал. Или този, който те е "качил, да се окаже недобронамерен. Никой не си дава сметка, че три дни болнични да му потрябват, няма здравна осигуровка. Ако го изгонят от работа, няма защита при уволнение. Жена забременее ли, не може да получи стабилно обезщетение.
Но вие не сте училище?
- В крайна сметка тези млади хора са нашите бъдещи клиенти. Не можем да ги оставим да се лутат на трудовия пазар без ориентир. Така виждаме социалната отговорност на нашата фирма за по¬вишаване на осигурителната култура на младежите. Бизнесът ни зависи от размера на социалните вноски и не можем да гледаме равнодушно как на пазара на труда излизат все повече хора без осигурителни знания. Наумили сме да разпостраним пътеводителя там, където те се събират. Да го поставим на „Стената на плача" в Софийския университет, в училищата, да пуснем в мрежата интернет игра.