Няма да допуснем повторение на ситуацията с еврофондовете

В края на миналата седмица парламентът прие спешно поправки в Кодекса за социално осигуряване, позволяващи на пенсионните фондове да участват във финансирането на инфраструктурни проекти, за което те настояват от няколко години. Според промените фондовете ще могат да вложат до 10% от активите си в облигации, издадени специално за целта от банки на Европейския съюз, които имат над 50% държавно участие. По тази тема разговаряме с изпълнителния директор на пенсионноосигурителна компания "Доверие" Даниела Петкова.

Кога и как започнаха срещите, обсъждащи участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти?

- Срещите ни започнаха преди повече от пет години, но по-важното е, че промяната се случи, след като в лицето на Българската банка за развитие (ББР) намерихме партньор, който се почувства достатъчно заинтересуван да бъде емитент на подобни облигации. В рамките на общите ни срещи с тях се оформи идеята да се случи промяната в законодателството.

Това означава ли, че разговорите ви бързо са дали резултат?

- Да. Вижте, за всяко решение винаги има правилен момент. Без да твърдя, че досега не е било правилно да се въведе такава възможност, все пак си давам сметка, че в момента това е и една антикризисна мярка, доколкото инфраструктурни проекти създават заетост и стимулират икономиката. В този смисъл мисля, че на тази промяна би следвало да се гледа по този начин.

Каква ще е ползата за пенсионните фондове от инвестиция в такива проекти?

- Пенсионните фондове - без значение дали е криза или не - имат интерес да бъде включен нов инвестиционен инструмент в техните портфейли от няколко гледни точки.

Първо, това води до диверсификация на портфейлите, защото това е силен фактор за увеличаване на сигурността им, доколкото стратегическата ни задача в областта на инвестициите е преди всичко да съхраним стойността на парите и след това да направим и по-висока доходност. От тази гледна точка ние сме напълно удовлетворени. Разбира се, тепърва има да се уточняват много важни подробности по реализация на тази нова промяна в кодекса.

На първо място ще се обсъжда доходността. Не мисля, че някой очаква пенсионните фондове да предоставят дадени им за управление средства безплатно или на нива, които не са пазарни. Нивото на доходността ще се договаря, като се отчита и рискът. Точно предвид фактът, че емитентът ще бъде банка с над 50% държавно участие, може да се счита, че имаме специфичен вид почти държавна гаранция.

Отделно предстои да се договаряме за допълнително обезпечение, каквото има всяка емисия облигации. Възможно е изграждащият се проект с различните си готови етапи да служи за обезпечение. Но отново казвам - разговорите по този въпрос тепърва ще бъдат отворени и тепърва ще разговаряме за кои точно проекти става въпрос.

Ще контролирате ли изразходването на парите от облигациите?

- Тук имам едно малко притеснение. Като облигационери ние във всички случаи ще искаме да упражняваме контрол как се изразходват средствата. Не знам дали хората, които започват да изграждат някакви очаквания - че едни 250 млн. лв. (колкото са 10% от активите ни) ще влязат в едни инфраструктурни проекти - си дават сметка, че ние наистина искаме да контролираме как се използват тези пари. В известен смисъл, понеже сме български институционални инвеститори и работим в тази държава от дълго време, имаме много повече информация от контролните органи на Европейския съюз

Надявам се да няма очаквания, че това са едни 250 млн. лв., които просто ще влязат в едни проекти, които никой не знае какви са и какво се случва с тях. Ние ще ги следим ежедневно. Освен това можем да виждаме неща, които понякога и европейските институции не могат. Намеренията на пенсионните фондове са за нито една стотинка от тези пари, в който и да било момент, да се породят каквито и да било съмнения от гледна точка на тяхното прозрачно използване.

Мисля, че в това отношение в лицето на ББР ще имаме един добър партньор. И може би последното важно нещо е, че трябва внимателно да се прочете текстът на новоприетото изменение в кодекса. Всички медии, които до момента задават въпрос за бъдещата реализация на тази законова промяна, я свеждат само до тази българска банка. А това е законов аспект, който е валиден за всички инфраструктурни проекти от целия ЕС и за всички банки от ЕС с над 50% държавно участие. Казвам това, защото вече имa проявен интерес от инвестиционни консултанти на такива банки на държави в съюза, което не би трябвало да изненадва никого.

Това е възможност, която предвид размера на средствата не е безинтересна за нито една държава, колкото и по-богата и голяма да е тя от България. Много се надявам, че бързо ще се пристъпи към конкретни действия за реализацията на тази промяна в България, за да не се окажем като в ситуацията с общинските облигации. В момента, струва ми се, много по-голяма част от активите на българските пенсионни фондове са инвестирани в общински облигационни емисии на държави от ЕС, отколкото в такива на българските общини

Споменахте, че има вече проявен интерес от банки за инфраструктурни облигации да се финансират проекти извън България...

- Да, техни посредници заявиха желание да се възползват от този инструмент. Това не означава, че инфраструктурните проекти ще бъдат извън България, защото са възможни всякакви комбинации. Възможно е да получим предложение за финансиране на проекти в България чрез банка в друга държава на ЕС. Има различни начини и комбинации, ние искаме да използваме подобни възможности и в другите държави.

Каква точно ще бъде схемата на финансиране?

- Емитира се облигация от банка, отговаряща на условията.

Как ще се избират проектите и каква доходност може да се очаква?

- Тепърва предстои да разговаряме по този въпрос.

Как ще се гарантират парите на осигурените?

- При нас гарант е банката, тя е емитент. Тя е като платформа, седяща между парите на пенсионния фонд и съответните изпълнители на инфраструктурните проекти. Точно това е най-доброто в идеята, защото средствата на пенсионните фондове, които са на осигурените лица, няма да се инвестират директно в инфраструктурния проект, няма да обявяваме ние конкурс и да назначаваме изпълнител, а ще имаме една буферна зона, която да носи допълнителен комфорт на средствата. Пенсионните фондове дават парите си на банката. Ако има неудачи с проекта, ние имаме срещу себе си не просто проекта, а тази институция с над 50% държавно участие, която гарантира със себе си, че средствата няма да бъдат изгубени.

Не ви ли притеснява, че голяма част от инфраструктурните проекти в България са свързани с корупция?

- Притеснява ни въпреки споменатата междинна спирка на парите. Ние винаги гледаме крайната реализация на тези средства и точно затова казах, че ще упражним много сериозен контрол, защото не позволяваме с парите на пенсионните фондове да се извършва каквото и да било, което не е напълно прозрачно и не е ефективно. Естествено е, че то трябва да е законно.

Председателят на бюджетната комисия Румен Овчаров обясни, че една от целите на промяната е пенсионните фондове да получат по-висока доходност, така ли е?

- Надали може да е така. Но безспорно казвам, че това е вид инструмент, който сам по себе си ще бъде фактор, влияещ върху сигурността на инвестициите на пенсионните фондове, защото помага за по-добрата диверсификация. От друга гледна точка самият факт, че инвестицията ще има по-нисък риск, винаги води и до по-ниска доходност.

Как си обяснявате факта, че вие настоявате за тези промени от няколко години, а те се приемат точно сега, седмици преди изборите?

- Може би трябваше да се случи кризата, за да се осъзнае, че средствата, които се акумулират в българските пенсионни фондове, са един ресурс, който би могъл да бъде особено полезен. Допълнителното пенсионно осигуряване все пак е един млад бизнес за България. Допреди години нямаше акумулиран толкова голяма ресурс, а инфраструктурните обекти обикновено се реализират с много пари. Всичко, включително и държавният надзор, трябваше да узрее достатъчно. Не е без значение и влизането на България в ЕС - ако видим, че нещо се прави в други страни от години, това е повод да си зададем въпроса защо у нас да не се случи.

Вероятно има и политически причини промяната да се случва чак сега. Нека кажем, че за начините, по които стават много такива сделки в България, е ясно, че не могат да се случват с пари на пенсионните фондове и в резултат нямаше и голям интерес от тези, от които зависят проектите. Грубо казано, ние комисиони не плащаме, не е възможно да плащаме, няма и да позволим да се прави това, което чуваме, че се прави с пари от европейските институции.