Няма солидарен фонд, който може да издържи на толкова ранно пенсиониране

Госпожо Петкова, за частните пенсионно-осигурителни компании кой е най-важният проблем в започналата дискусия за промяна в пенсионния модел в България?

- Започналата дискусия засяга преди всичко държавния пенсионен фонд. Най-дискутираният въпрос е промяна във възрастта за пенсиониране. По този въпрос моето мнение като специалист, не като човек, на който също предстои след години да се пенсионира, е, че възрастта за пенсиониране трябва се увеличи. Въпросът е кога и как точно да се случи това, за да се приеме по-безболезнено от хората. Данните за дефицита на държавния пенсионен фонд очевидно говорят, че трябва да се предприемат мерки по този въпрос.

А неизбежно ли е да се увеличи вноската за универсалните пенсионни фондове, т.нар. втори стълб на пенсионната система? Бяха представени четири варианта във връзка с тази вноска.

- Капиталовите схеми, какъвто е универсалния пенсионен фонд, са единствената възможност за повишаване на пенсионните доходи, разбира се, ако не става въпрос за безумно богата държава, която може да си позволи изобщо да няма капиталови схеми и поема всички разходи, независимо от демографските процеси. Ние не живеем в такава държава, затова капиталовите схеми са онази част от пенсионната система, която допълва пенсионните доходи до размери, международно признати като нормални - 70% от последната заплата, която човек е получавал преди да се пенсионира.

Капиталовите схеми не се влияят така пряко от демографските характеристики на населението, докато държавният пенсионен фонд се влияе негативно. Например от 2004 г. до 2008 г. коефициента на възрастова зависимост е паднал с нови 0.3%. Това е коефициентът, който отразява съотношението на работещите към всички останали - както на децата до 15 годишна възраст, така и на хората в пенсионна възраст. На работещото население се налага да издържа все повече и повече хора в неработоспособна възраст. Въпреки че, за радост, се наблюдават и някои много положителни тенденции през последните четири години - увеличението на коефициента на плодовитост, т.е. българките започват да раждат повече деца, намалява коефициента на детската смъртност, което пряко влие върху средната продължителност на живота, демографската картина си остава много сложна, което прави прогнозите пред солидарната пенсионна система още по-трудни и водещи до финансов дефицит.

При тази картина капиталовите схеми си остават единствения начин за запълване на пенсионния доход. В момента заместващия доход, който може да осигури солидарната пенсионна система, каквато е държавната, е около 35% от работната заплата, и каквото и да се прави, този доход не може да се увеличи двойно. Трябва да се допълни от капиталовите схеми. При тях размерът на пенсията е в пряка зависимост от размера на натрупаната сума в индивидуалната партида, която пък е в пряка зависимост от размера на вноската. В този смисъл увеличаване на размера на вноската в универсалните фондове във всички случаи ще доведе до увеличаване на размера на допълнителния заместващ доход, който ще плащат универсалните фондове. А това съответно ще облекчи държавната пенсионна система.

Труден е преходът, защото за него са нужни пари и всъщност големият въпрос на дискусията е да се остойности всеки един от вариантите, които излязоха като възможни в публичното пространство. Аз съм сигурна, че ще се появят и други варианти по време на дискусията, която със сигурност ще бъде дълга. Въпросът е кой вариант колко средства ще изисква.

Да разбирам ли, че пенсионните компании подкрепят тези варианти, при които се вдига вноската на универсалните пенсионни фондове за сметка на държавния фонд?

- Не се ангажирам да кажа за сметка на какво. Защото кои са източниците на приходи в държавния пенсионен фонд в момента - държавата, работодателя, самия работник. В държавния пенсионен фонд влизат и много средства от бюджета, защото той е в дефицит. Трудно да се каже, ако се увеличи вноската в универсалните фондове, дали ще е за сметка на личните вноски на работниците, дали за сметка на работодателя, за сметка на държавата или просто за сметка на държавния бюджет. Не трябва в никакъв случай да се противопоставя солидарната схема на капиталовите схеми. Капиталовите схеми са в допълнение към държавната пенсия. И ако в момента се води такава сериозна дискусия за пенсионната възраст, то е заради проблемите, които има държавния пенсионен фонд, как да бъде намален неговия дефицит. Вноската в частните универсални фондове не е променяна в последните няколко години и е 5%, но през тези години дефицитът на държавния пенсионен фонд расте. И ще продължи да расте дори да не се увеличи вноската в универсалните фондове, държавата ще продължи да вади все повече пари от бюджета, за да го покрива.

Но така или иначе се отчита, че тази вноска от 5% е недостатъчна и се мисли как да се увеличи?

- Увеличаването на вноската в универсалните фондове означава облекчаване на пенсионния модел в страната от гледна точка на финанси. Защото в крайна сметка осигуряването на единица размер пенсия от капиталови схеми, струва много по-евтино на държавата и данъкоплатците, отколкото осигуряването на същата единица пенсия от солидарна схема каквато е държавната. Това е най-евтиния начин за получаване на пенсия. Цената на нашата пенсия е много по-ниска, отколкото на държавната. По още един начин казано - еднакъв период на осигуряване и една и съща по размер вноска, пенсията в капиталовата схема ще бъде минимум три пъти по-висока отколкото в солидарната.

В момента се разсъждава как по-голяма част от ресурсите, които държавата плаща за пенсионни плащания, да се насочи към по-евтиния начин за осигуряване на пенсия. Истината обаче е, че това е много сложен процес и трябва да става много плавно и внимателно.

А как гледате на идеята държавата да емитира дългосрочни облигации, които да бъдат купени от частните пенсионни компании и така да се покрие дефицита във фонд Пенсии?

- Това е наша идея от много време, предлагали сме го неколкократно. Има държави, в които е намерила реализация. Да, предложението възникна съвместно в рамките на подобни дискусии още преди няколко години, бих се радвала, ако е дошъл моментът, някой да я реализира.

Но това ще реши проблема с дефицита сега, а няма да даде дългосрочно решение?

- Първо, това може да бъде само един елемент от комплексното решение на проблемите в пенсионната система. Сама по себе си, реализацията на това предложение не може да разреши проблемите на пенсионната система, може само да ги облекчи. Колко дълго? Вероятно за периода до момента, в който универсалните фондове ще започнат масово да изплащат вече пенсии - от 2020 г.

Подобна схема предполага ли увеличаване на доходността в универсалните пенсионни фондове и оттам на пенсиите, които ще се изплащат?

- Този въпрос е деликатен. Зависи как ще се емитира тази ценна книга. По принцип ако е гарантирана от държавата, тя се води нискорискова, така че няма как да носи висока доходност. Но в крайна сметка, ако е на някакви съответстващи на риска нива, за нас дали купуваме държавни ценни книжа или целеви държавни ценни книжа, емитирани специално за финансиране на държавната пенсионна система, не би имало значение. Ние и сега инвестираме тези пари. Но проблемите на пенсионната система са прекалено мащабни, за да може една ценна книга на каквато и да е стойност, да ги разреши.

А доколко въвеждането на мултифондовете може да облекчи проблемите? И те всъщност само в доброволното пенсионно осигуряване ли ще се въведат или и в допълнителното задължително осигуряване?

- Засега разговорите, които са водени, се отнасят само за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Въпреки че е коментирана идеята да се приложат и за задължителните допълнителни пенсионни фондове. За мен от една страна това е чудесна възможност дружествата да притежават съответния лост да предлагат на пазара по-разнообразни продукти и да привлекат повече клиенти. Въпреки че е под въпрос дали моментът е подходящ да се въвежда предвид кризата и нервните финансови капиталови пазари. Освен това аз съм консервативна да изразя мнение, че това ще помогне на клиентите да увеличат размера на тяхната пенсия.

Имате ли предложение, което до момента не е отразено от Консултативния съвет?

- Няма пречка да поставим всякакви предложения, защото имаме представител в Консултативния съвет. На този етап обаче считаме, че е правилно, дебатът да бъде насочен към проблемите в държавната пенсионна система. В този смисъл проблемите на допълнителното пенсионно осигуряване ще следват тези на държавната пенсионна система.

Само възрастта за пенсиониране ли е най-важния проблем на дебата в момента?

- Той е един от основните. Мое мнение е, че една голяма част от проблемите, които изпитва сега държавната пенсионна система, са свързани и с ранното пенсиониране, което беше факт до 2000 г. Тогава възрастта за пенсиониране беше 55 години, далеч по-малко трудов стаж се изискваше от хората, за да започнат да получават пенсия. Тези времена вече са забравени, но особеното на пенсионното осигуряване било то държавно или по капиталови схеми, е факторът дългосрочност. Неща, които се случват днес, повлияват върху пенсионната система след 10-15 години. Ние се намираме в момент, в който най-силно влияят процеси, които са се случвали в пенсионната система преди 15 години. Смущаващи са статистическите данни за средната продължителност за даване на пенсия. През 1989 г. хората в пенсионна възраст средно 11.9 години са си получавали пенсията. През 2007 г. - 21.7 години - почти двукратно увеличаване на периода, в който се получава пенсия. И причината основно е заради ефекта ранно пенсиониране. Няма солидарен фонд, който може да издържи на това без да направи някакви промени.