Нужен е учебен час по трудови права

Г-жо Петкова, защо решихте да правите тази кампания?
- Идеята възникна в резултат на многобройни запитвания на наши клиенти по повод възможността им да теглят кредити от банките или пък разочарованието от малките суми, които им отпускат.
Част от политиката ни е да им осигуряваме преференции при теглене на потребителски и ипотечни кредити в няколко банки, с които имаме споразумение. Когато обявихме това, много хора пожелаха да се възползват, но се върнаха разочаровани, защото банките им отказаха. Причината е, че не могат да докажат достатъчно високи доходи защото трудов договор от 160 лв. не дава особено добри шансове за ползване на услугите на финансовия пазар.
Кампанията е свързана и с бизнес интереса ни, защото в нашия универсален фонд имаме 900 хил. души. Вписването на реалните заплати в договорите ще позволи и натрупване на повече пари в осигурителните им партиди за втора пенсия. Това ще ни позволи да изплащаме по-големи пенсии и ще се увеличи потребността от този вид услуги на пазара, което още не е факт. В случая нашият интерес съвпада с този на хората.
Смятате ли, че с една кампания ще успеете да подобрите осигурителната култура на младите?
- Не е тайна, че осигурителната култура у нас е много ниска. За промяната са нужни по-системни усилия. Затова ще се опитаме да провокираме интереса на Министерството на образованието и науката и да го убедим да включи поне по 1 учебен час седмично, в който децата да бъдат обучени какви са техните трудовоосигурителни права, за да бъдат подготвени как да действат на трудовия пазар. Това евентуално може да стане в 11-и клас или в университетите. Вече имах среща със зам.-министър Екатерина Виткова, която обеща, че ведомството ще обмисли възможностите. В крайна сметка задължение на държавата е да подготви младите да се учат да изискват нормален договор
Какви практически съвети ще дадете на младите? Какво да правят, ако шефът им не се съгласи да ги назначи на реалната им заплата?
- Ще ги насърчим да пробват, да не се страхуват. Естествено, ако работодателят ги притисне, не е нужно да губят работата и доходите си. Моите впечатления са обаче, че все повече работодатели са склонни да уважат искането на работещия. И колкото повече млади заявяват своите претенции, толкова повече бизнесът ще се съгласява.
Промените на данъчните закони също въздействат на работодателите и те постепенно ще осъзнават, че нямат кой знае какъв интерес да правят икономии чрез този начин на договаряне. Това в крайна сметка води до едно - работникът, притиснат от такива обстоятелства, не може да бъде лоялен. При първа възможност за преместване на друго място с нормална заплата и условия той ще напусне. С намаляване на безработицата, което е факт, шефовете на фирми вече няма да са толкова безгрижни и неангажирани с исканията на подчинените си.
Но целта сега не е да въздействаме върху работодателите, те ще извървят своя път много по-бързо от работещите. Важно е да убедим хората на наемния труд да знаят своите права, да се борят за интереса си, за да не стават поне те самите причина да губят.