Отлагането на пенсионната реформа ще вдигне цената й

Реформата в пенсионната система, в частта за повишаване на пенсионната възраст и осигурителен стаж, се отлага за неопределено време. Това заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов наскоро. Министърът подчерта, че продължава диалогът с пенсионерите, но временно се преустановява дискусията за вдигането на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж. Причината за забавянето на пенсионната реформа е тежката ситуация на пазара на труда в страната и затрудненията на бизнеса. Предложението на социалното министерство беше пенсионната възраст в България да се увеличи до 65 години. В момента мъжете се пенсионират на 63 години, а жените - на 60 години. В същото време финансовият министър обяви, че има смелост за тази реформа. Докато разберем какво в крайна сметка ще прави правителството - икономисти обявиха, че създават алтернатива на държавната пенсионна реформа.

Търпи ли пенсионната реформа отлагане, по какъв модел трябва да продължи, може ли да се разклати финансовата стабилност на държавата с отдалечаването й във времето? По тези и други теми потърсихме мнението на Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК Доверие.

Защо, според Вас, се стигна до отлагане на пенсионната реформа?

Причините не са ми известни, но доколкото успявам да разбера от коментарите и дискусията, която имаше по тази тема, решението не е да се отложи пенсионната реформа, а да се прекрати дискусията. Личното ми мнение е, че това е правилното решение, защото, следейки тази дискусия, за мен стана ясно че има противоположни мнения по въпроса как трябва да се реформира пенсионната система. В такива случаи най-мъдрото решение е да се спре с приказките, за да се помисли по-сериозно по въпроса и после отново да се дискутира. Това е една от реформите, която изисква консенсус.

В момента е дошло време, ако не подлагаме на съмнение факта, че системата има проблем и то тежък, предвид огромния дефицит на НОИ, да си задаваме по-сериозни и фундаментални въпроси, за да сме наясно дали не сме жертва на стереотипи, които в крайна сметка имат нужда от промяна. Един такъв въпрос, който възникна пред мен, слушайки дискусията, е примерно колко е солидарен този първи стълб на пенсионната система. Ако направим сравнение с друга солидарна система, каквато е тази на здравеопазването, веднага се вижда една сериозна разлика. И в двете системи вноските са процент върху дохода на работещите, което означава, че някои правят по-високи, други правят по-ниски вноски като сума. В системата на здравеопазването, когато се налага да ползваме здравна услуга няма разлика в цената или обхвата на услугата за тези, които са плащали по-високи вноски и за тези, които са плащали по-ниски вноски. В държавната пенсионна система обаче не е така и тези, които са плащали по-висока вноска получават по-висока пенсия, въпреки, че пенсията е определена като пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не пенсия за стаж, възраст и доход. От толкова дълго време това е така, че до дискусията даже не съм се и замисляла дали е справедливо.

Беше ли добра реформата, която се предлагаше?

Самата пенсионна система като модел в България е стабилна, много добре разчетена и много добре балансирана. Това, което се случва обаче е, че процесите от които зависи тази система, а те са процеси на външната среда, очевидно й влияят негативно. Не може да се подмине тежкият демографски проблем, който България изживява, както по повод голямата емиграция в последните десетки години, естествените процеси на увеличаването на продължителността на живота, застаряване на населението, ниска раждаемост, висока детска смъртност, отрицателен прираст на населението и т. н. В този смисъл няма как и най-добрият модел да няма нужда от някакви промени, макар и нефундаментални, които да се направят в зависимост от настъпилите промени във външната среда.

Тази дискусия по-скоро постави няколко други въпроса. Макар и доста плахи, бяха направени опити за допитвания до хората дали следва да се увеличава пенсионната възраст или да се запази същата. Това, което най-много ме изненада е, че хората не искат да се увеличава пенсионната възраст, от което неминуемо следва въпросът - защо? Пенсионирането не е най-приятният момент от живота на един човек. Чисто логически някой да иска този момент да му се случи по-рано, някак слабо го разбирам. Нормално е хората да не се чувстват сигурни как ще им се стече животът и как ще се чувстват на възрастта за пенсиониране. Няма никакво съмнение обаче , че много хора между 60 и 65 години се чувстват здрави, запазени, работоспособни и всъщност на повечето от тях продължава да им се работи. Ние всички сме заобиколени от хора, които на тази възраст все още работят, а като работодател мога да кажа, че когато на един човек му наближи възрастта за пенсиониране, той по-скоро започва да се тревожи дали работодателят няма да се възползва от възможността да го покани да излезе в пенсия. Практиката изобилства от такива случаи.

Аз лично стигнах до извода, че една от причините хората в България да не искат да се пенсионират по-късно, е възможността, която нашето законодателството дава, човек след като се пенсионира, да продължи да работи. Възниква много любопитен въпрос - откога произлиза тази практика и дали е така в другите държави? Така стигнах до едно решение на Конституционния съд в България от ранните зори на демокрацията. Тогава този въпрос се е гледал и съдът се е произнесъл, че не може да се ограничава правото на получаване на пенсия при едновременно упражняване на друго конституционно право - правото на труд. Не във всички държави е така и си заслужава да се изследва въпросът този факт какво отражение има върху пенсионната система и дали нямаме сигнали, че социалният статус на пенсионера започва да се превръща в професия. Ако погледнем друг социален статус - на безработните, които също спират да работят и на които също държавата плаща, виждаме, че държавата им забранява да работят. Когато държавата плаща за болнични също има забрана да се работи, даже може да потърсят наказателна отговорност на човек, който докато получава пари за болнични си позволява в същото време да работи. Не знам каква е логиката на човек, за който се счита, че е станал достатъчно възрастен, което му пречи да работи и държавата му плаща пенсия, за да си почива, той да може да получава пенсия, но вместо да си почива, да работи и да получава в допълнение към пенсията си възнаграждение за труда си.

Има още много други въпроси от подобно естество и затова не мисля, че реформата в пенсионната система може да се ограничи само до възрастта за пенсиониране. Това е само един от елементите. Трябва да се погледне в по-голяма дълбочина.

По какъв модел трябва да продължи пенсионната реформа?

Моделът е много добър и винаги съм казвала, че това е един от продуктите за износ на България. С тристълбовата си форма, солидарен първи стълб, с допълнителни пенсии, които хората могат да добавят към държавната чрез осигуряване в капиталови схеми, които са втори и трети стълб. Нямам никакви колебания по въпроса, че така трябва да продължи да се развива този модел.

Промените във външната среда са онези, които след като се изследват и се определи влиянието им върху пенсионната система, трябва да повлияят върху промени, отнасящи се до тежестта на всеки един от стълбовете в общата система. Сигурна съм също, защото цифрите го показват, че по-евтиния начин за осигуряване на единица пенсия, е чрез капиталовите стълбове, а не чрез държавните. Капиталовите стълбове са по-малко влияещи се от промените във външната среда. При равни условия на осигуряване в система, която е базирана на разходо-покривния принцип, каквато е държавната система, и такава, която е базирана на капиталов принцип, каквито са частните пенсионни фондове, при един и същ размер на вноската, един и същ период на осигуряване, капиталовата схема дава като резултат около три пъти по-висока пенсия. След като няма съмнение, че промените във външната среда влияят негативно върху разходо покривната система на държавния пенсионен стълб, то трябва да се мисли сериозно за пренасочване на част от системата и за увеличаване на частта от системата, свързана с по-евтиното осигуряване. Това са универсалните и доброволните пенсионни фондове.

Одобрявате ли предложението на БСК реформата да се раздели на два етапа - преди и след кризата?

Нито го одобрявам, нито не го одобрявам. Не го разбирам. Защото в пенсионната система, в пенсионното осигуряване всичко е много дългосрочно. Докато кризата е конюнктурно, в смисъл временно явление. Да се разсъждава върху реформа, която знаем че ако направим нещо днес, то неговите ефекти ще се почувстват след 10 г. и да съобразяваме тези наши решения с краткосрочно явление, каквото е кризата, нямат смисъл.

Може ли забавянето на реформата да разклати финансовата стабилност на държавата?

Да се твърди, че проблемът не е сериозен, предвид огромния дефицит на НОИ, би било голяма грешка и не трябва да се допуска. Но да се твърди другата крайност, че ще имаме тотална финансова дестабилизация на държавата ако сега и веднага не се вземе решение, също би било грешка. Няма много време за отлагане, за да се ограничи този дефицит на НОИ, той трябва да се покрива със средства от държавния бюджет. Всички знаем и чуваме всеки ден как държавният бюджет няма пари за едно, второ или трето. В крайна сметка една от причините да няма пари е и защото една голяма част отива, за да се покрива дефицита на НОИ. Той е нашият дефицит. Положението обаче не е катастрофално и има време за вземане на решение. Надявам се да не бъде отложено с години, защото тогава проблемът ще се задълбочи, много по-трудно ще се коригира и ще струва много по-скъпо.

Икономисти казват, че при отлагане сега, ще платим доста висока цена след 20-30 години, когато би трябвало реално да видим ефекта на реформата, ако я правехме сега. Колко висока може да е тази цена?

Да, всяко забавяне на решенията, свързани с ограничаване на дефицита на НОИ, може да се измери с това, че в по-късен момент решението ще струва по-скъпо. Пенсионното осигуряване е много дългосрочен и динамичен процес. Динамичен е, защото всеки ден хора излизат в пенсия и започват да черпят от тази система. Проблемът на тази система е, че и в момента хората, които са в нея, знаем колко ниски пенсии получават. Отлагането на решенията означава, че и още и още хора ще имат същата съдба. Няма никакъв шанс да се види в бъдеще момент, в който пенсиите да бъдат значително по-високи, ако системата не се промени. Напротив. Ясно вече се вижда, че ако системата продължи да работи по този начин, пенсиите ще бъдат по-ниски. Както за сегашните пенсионери, така и за тези, които всеки ден влизат в системата. Това трябва да бъде променено. Ако решението се вземе днес, шансовете да си спестим огромни проблеми в бъдеще са съвсем осезаеми.

Как ще се отрази отлагането на реформата на фондовете?

В момента дискусията е за промени в системата, отнасящи се до разходо-покривния принцип. Моделът на пенсионната система е изграден по начин, по който частните пенсионни фондове с пенсиите, които плащат, допълват и доизграждат държавната система. Първо, трябва да се реши какви са промените в държавната система. После да се разсъждава върху допълващия доход. Защото моделът е добър какъвто е, но ако двете системи на пенсионното осигуряване не се променят в синхрон, то той би се дебалансирал. Което би било фундаментална грешка. Преди да се вземе решение какви промени ще има в държавната пенсионна система, нищо не следва да се променя в капиталовата система. Наистина е добре да не спира работата и да се реши какви промени ще бъдат направени, защото колкото по-скоро се направят, толкова по добре би било за всички.

Миналата седмица социалният министър каза, че реформата се отлага, а преди ден финансовият министър Дянков каза, че има смелост да я извърши. Как се чувствате в тази среда, в която изобщо не е ясно какво става?

Аз не мога да кажа, че фондовете не са наясно какво се случва, когато става въпрос за пенсионно осигуряване. На нас са ни ясни много повече неща отколкото на хората, които слушат коментарите. Това е много сложен въпрос. Има много фактори, които влияят. Няма публична дискусия, която да е възможно да се проведе по начин, по който всички фактори да бъдат изяснени, за да разберат всички какъв е проблемът в детайли. Това е една система, в която финансовите и социалните въпроси са дълбоко вплетени. Експертите имат още много работа. Ако въпросът с промените в пенсионната система се решаваше и можеше някой да си позволи лукса да го решава само на база на финансови показатели, е изключително лесно. Много бързо ще чуете и няма да имате шанс да не повярвате, защото ще бъде базирано на цифри, конкретен брой предложения за промени, които ще доведат до намаляване на дефицита на НОИ. Това е лесна задача, защото е измерима с цифри и пари. В пенсионното осигуряване така не може, защото там има много социална политика. Най-трудното е да се намери пресечната точка на социалната цена, която трябва да се плати, за да се оправи финансовия проблем.

В момента сме свидетели как в доста европейски държави, доста по-добре развити от България, също се говори за пенсионна реформа - Гърция, Франция - кризата ли е единствената причина за това?

В държавите, които споменахте, се говори за пенсионна реформа и преди кризата. В тези държави се говори за това, защото и техните модели имат нужда от реформа. Базирам изказването си на вярването, че нашият пенсионен модел е много добре изграден, докато техните не са такива. Затова и преди кризата, и сега винаги съм казвала, че българският пенсионен модел е за износ и няма да се изненадам ако това е едно от нещата, които бъдат приложени и изнесени в другите държави от ЕС, които в други отношения са много по-напред от нас. От друга страна, кризата е тази, която задълбочи проблемите на всички социални системи по цял свят. Да, в момента в тези държави, в които така или иначе се говореше за пенсионна реформа, сега се говори в много по-силна степен. Защото в някои от тях нещата изглеждат доста по-тежко, отколкото в България. Включително и в капиталовите системи. В държавите, в които капиталовите им системи са базирани на принципа на дефинираната пенсия, кризата ги изправи пред огромни проблеми, свързани с факта, че при дефинираната пенсия съответният пенсионен фонд е поел ангажимент за определен размер на пенсията, която да плаща, независимо какво се случва в рамките на периода на осигуряване. Няма институционален инвеститор и пенсионен фонд по света, който да не е реализирал отрицателна доходност по време на кризата. Тези фондове в момента имат огромни задължения. Там една от промените, които текат, е да се преминава от принципа на дефинираната пенсия към принципа на дефинирана вноска, какъвто е в България.