Пенсионните фондове може да финансират завода за боклуци

Как се появи интересът на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти?
- Идеята не е нова. Тази възможност е обсъждана многократно. Преди 5 години обаче активите на пенсионните фондове бяха несравнимо по-малко, отколкото са в момента - над 1.3 млрд. лв. Като вземем предвид темповете на нарастването им, за много кратко време те ще надхвърлят 1.5 млрд. лв. и бързо ще стигнат и до 2 млрд., лв. Днес Капиталовият пазар е тесен за възможностите на пенсионните фондове. Така че свободните ресурси може да бъдат използвани за финансиране на инфраструктурни проекти, за които са необходими голям размер инвестиции.
В какво по-точно бихте вложили средства?
- Интересуваме се от почти всички инфраструктурни проекти, стига те да са подходящо структурирани. Ще дам пример с един от тях, който е много обсъждан напоследък - изграждането на завода за боклук. Твърде дълго чуваме как трудно се намират инвеститори, които да го финансират. Със средствата, които управляват, пенсионните фондове биха могли да участват във финансирането му. Стойността от гледна точка на нашите активи не е в размер, който би ни притеснил. Въпросът е обсъждан от Асоциацията на пенсионните фондове.
Как може да стане това?
- Ние не сме инвеститори, които правят компромиси с доходността, когато влагат парите на осигурените лица. От друга страна, работим с нивата, които са на финансовия пазар в момента. Пенсионните фондове са консервативни инвеститори. Средствата, които управляваме, са дългосрочни, свързани са с интересите на много хора, с един много деликатен и чувствителен елемент на нашия социален живот - размера на пенсиите. Затова предпочитаме сигурността пред доходността. С всички тези уговорки част от нашия портфейл може да бъде вложена в инфраструктурни проекти. Изискването от наша страна е те да бъдат обезпечени с бъдещи вземания. Например заводът за боклуци чудесно може да бъде обезпечен с такса смет, която е един много сериозен непрекъснат законово изискуем източник на приходи.
Кметът Бойко Борисов запознат ли е с тази ваша идея?
- По този проект конкретно не сме се срещали и разговаряли с него. Ще го потърсим. От друга страна сме дали достатъчно публични анонси по този въпрос, за да може, ако има заинтересована страна, да се обърне към нас. Но изграждането на завода за боклук е само един от възможните примери. Пенсионните фондове са готови да финансират и строежа на магистрали. Там стана ясно, че се сключват концесионни договори, което е чудесно обезпечение за нас. Нямам представа на какви нива и на каква цена е осигурено или се преговаря да бъде осигурено финансирането на подобен обект, но във всички случаи ние не се притесняваме да го финансираме. Не искаме никакви преференциални условия, а просто да бъдем участници в такива разговори и да предложим този ресурс на цената, на която считаме, че ние бихме били удовлетворени от гледна точка на ангажиментите ни към осигурените лица. В този смисъл, когато има нужда от финансиране на инфраструктурни проекти, е време да се помисли в преговорите вече да бъдат канени и пенсионните фондове, за да предложат и те своите условия.
В тази връзка потърси ли ви правителството, което сглобява т.нар, фонд ФЛАГ, който ще осигурява съфинансирането по европроектите?
- Никой не се е обръщал към нас. Ние сме обнадеждени от политиката, която в момента се води и проявления на която са промените в инвестиционния режим и данъчните закони, но сега трябва да се направи и следващата крачка. Генерално казано, дошъл е моментът държавата да се замисли как в своя полза, без да се нарушават интересите на осигурените лица в пенсионните фондове, да изработи политика да използва тези средства за инвестиране. Българският пазар става тесен за нас и ще става все по-тесен. Въпросът оттук нататък е ще има ли изработена такава държавна политика, или пенсионните фондове ще бъдат принудени да инвестират навън.
Получихте възможност да инвестирате в недвижими имоти, но като че ли не се намесвате активно?
- Навремето тази възможност беше много силно оспорвана от Комисията по финансов надзор и от други представители на този пазар. Още тогава, когато бяха активни тези спорове, позицията ни беше, че това е една рискова инвестиция. Към днешна дата, ако някои анализира вложенията на пенсионните фондове на пазара на недвижимите имоти, ще установи, че ние много не се възползваме от тази възможност. От една година анализираме много сериозно как точно се случват сделките. Личното ми мнение е, че на пазара на недвижимите имоти в България в момента с мълчаливото съгласие на почти всички официални институции се разрешават направо незаконни сделки, в които пенсионните фондове не могат да си позволят да участват.
В какъв смисъл незаконни сделки?
- Практиката показва, че изповядването на сделките с недвижимости преминава през много странно структуриране, което не е меко казано тревожно, а в определени части е незаконно. Например масова практика на пазара е цената на сделката да не е тази, която е по документ. Цялата изградена система, като започнете от продавача, преминете през купувача и кредитиращата институция и стигнете до нотариусите, се съобразява с това незаконно явление. Пенсионните фондове не могат да си позволят да платят 5 млн. лв. за обекта и да се съгласят да получат документ за 2 млн. лв., защото продавачът е решил, че не иска да плаща данъци и изповядването на сделката трябва да стане на данъчната оценка на имота.
Банките допускат ли такова нещо при кредитиране?
- Кредитирането, особено когато е за гражданския сектор, показва, че допускат. Дори има стройно изградена работеща система. При нея ипотечният кредит се отпуска върху данъчната оценка на имота, но понеже банката е наясно, че цената на сделката е друга, отпуска допълнителен кредит - примерно за ремонт на жилището, който е потребителски и не е свързан с официалните документи за съответния недвижим имот. При продажбата на голям обект, например бизнес комплекс, пък се намества едно друго явление. Собствениците решават и прехвърлят целия комплекс като собственост на офшорна компания като вместо недвижимия имот продават самата компания. Пенсионните фондове не могат да си позволят да придобиват собственост от офшорна компания или да бъдат страна по договор с такава само защото собствениците на имота не желаят да платят съответните данъци в страната.
За да може да финансирате инфраструктурни проекти, необходими ли са промени в законодателството?
- Не са необходими. Подходящ вид за структуриране на инфраструктурен проект е финансирането му да бъде регламентирано под формата на издаване на т.нар, revenue bond. Това са книжа, които кандидат- инвеститорите закупуват, предоставят парите за изграждане на обекта срещу подписан договор да се възстановят тези средства от приходите, които ще има съответният обект след неговата реализация. Затова дадох пример със завода за боклук. Този проект може да бъде структуриран по този начин.
Ще инвестирате ли капитали навън?
- Да. В момента имаме законова възможност да инвестираме 15% от активите на фондовете в чужбина. След 1 януари 2007 г. обаче всички пазари на държави от ЕС вече няма да се третират като външна инвестиция и всичко, което не може да вложим тук, ще бъде насочвано най-малко към тези страни. През последната година непрекъснато ни търсят банки, инвестиционни посредници и консултанти от други европейски държави, като ни предлагат възможности да инвестираме в ЕС. Мъчно ни е, че ни търсят от чужбина, а в България като че ли никой не се интересува от тези български пари.
Възнамерявате ли да се включите във финансирането на общински европроекти, като използвате тази схема?
- Не само имаме намерение, но и отдавна работим с общините по програмата „Нови хоризонти" за финансиране на техни проекти. Това става чрез емитиране на облигационен заем от съответната община, който да бъде изкупен от пенсионните фондове. След 1 януари 2007 г. по европроектите общините ще трябва да осигурят 25% самофинансиране. Те нямат тези средства и това, което могат да направят, е да емитират общински облигационен заем, да пуснат книжата за продажба, пенсионните фондове да ги изкупят.