По лесно научаваме собственика на чужда компания

Г-жо Петкова, къде инвестират пенсионните фондове в кризата?

- Усетихме кризата в края на 2007 г., далече преди да се заговори за нея у нас. Още тогава за­почнахме да преструкту­рираме портфейлите.

След понижаването на рейтингите на Гърция и Португалия ситуацията се менеше с часове. Послед­ва денонощна работа, преглед на инвестициите извън страната, отраже­нието върху съответните пазари, а оттам и върху нашите инвестиции.

Кои фондове инве­стират навън?

- Фондовете, които управляват по-голям раз­мер активи. Те имат фи­нансова възможност да поддържат по-големи еки­пи и да покриват по-висо­ките разходи за инвести­ции в чужбина.

Заради слабия фон­дов пазар ли?

- Не сме спирали да ин­вестираме в България, но трудно намираме място за всички активи на пенсион­ните фондове. Те вече надхвърлят 3,5 млрд. лв. и клонят към 4 млрд.

Вярно ли е, че така губи българската иконо­мика?

- Твърдението не е ед­нозначно. През 2009 г., инвестирайки и в чужби­на, постигнахме положи­телна доходност. Това ни помогна да компенсираме голяма част от негативите на кризата през 2008 г. Ако инвестираните от пен­сионните фондове пари в чужбина са около 1 млрд. лв., те са донесли средно над 10% доходност през 2009 год. Това прави око­ло 50 млн. евро доход, внесен в страната от външните пазари. Ако ня­кой чужд инвеститор бе­ше направил такава инве­стиция, всички щяха да се радват.

От друга страна, немал­ка част от тези инвести­ции са в ЕС, т.е. у дома, а не в чужбина. Свободното движение на пари и капи­тали в ЕС, което толкова ни харесва, не е валидно правило само за пари, които влизат в България, но и за такива, които из­лизат.

Вероятно сега се на­сочвате към по-нискорискови книжа?

- По време на подобна криза всички инструменти стават високорискови. Преди се смяташе, че е малко вероятно да се губи от държавен дълг, защото е нискорисков. Но сега виждаме, че от този ин­струмент може да се загу­би, съответно да се спече-

ли дори повече, отколкото от високорискови като ак­циите.

Пренасочихме доста ак­тиви и към банкови депо­зити, но по-скоро поради по-високите лихви, а не защото ги считахме за толкова нискорискови, колкото ги приемахме преди кризата. Законът с настоящите си ограниче­ния за инвестициите беше добър преди кризата, но ни затруднява сега. Ако имахме възможност за малко по-голяма гъвка­вост, може би щяхме да постигнем и по-висока до­ходност.

Няма ли риск от та­кава промяна?

- Има, но може да се даде по-широка рамка, която в същото време да ограничава инвестицион­ни своеволия. И тук е ро­лята на КФН с ежеднев­ния си контрол. И зако­нът, и надзорът трябва да намаляват апетитите за поемане на по-висок риск. Особено в моментите, ко­гато управляващите дру­жества под натиска на 3 млн. клиенти са склонни да поемат по-висок от обичайния риск.

Защо?

- За да реализират по-висока доходност и да от­четат, че са компенсира­ли отрицателна доходност от предходен период.

А кога ще се компен­сира напълно? Вече има фондове, които в по-кратък период излизат на плюс.

- Ще има фондове, кои­то още до края на тази година ще компенсират загубата.

Съгласна ли сте с твърдението, че инве­стициите в чужбина са по-рискови, защото по-трудно се следят и проучват компаниите?

- Категорично не. Защи­тавам обратната теза. Много по-лесно се сдоби­ваме с информация за чужди, отколкото за бъл­гарски компании. Правата на миноритарните акцио­нери, каквито по закон са пенсионните фондове, са практически далече по-ограничени в местните компании, отколкото в те­зи извън страната.

Понякога имаме сериоз­ни проблеми да разберем докрай кои са собствени­ците на дадена публична компания.

Нямаме законово ос­нование като акционер да изискваме информа­ция кои са те, ако е офшорна фирма. Дадени лица може да фигурират като миноритари, а всъщност са свързано лице или се отъждествя­ват с мажоритаря.

По тази причина сме приели правило - ако офшорна компания е собственик на публична компания, след като сме ги поканили да обявят собственика й и не го направят, не инвестираме.

Трябва ли да се осветлят собствениците на публичните компании?

- Разбира се, трябва да се знае. Най-малкото би могло да има конфликт на интереси. Да не говорим за типично българския манталитет единият миноритарен собственик да е тъщата на мажоритарния, другият - да му е братовчед и т.н. цялата рода, която обаче на общото събрание се държи като група хора, които се виждат за първи път. Малко са големите компании, търгувани на БФБ, които се придържат към международните стандарти в това отношение.

С корпоративните облигации имаме също нетипични за чужбина проблеми. Финансираме примерно дадена компания за оповестен проект. Собственикът обаче решил, че е по-добре да вложи парите в недвижими имоти, вместо да купи технологичната линия, като в допълнение забравил да ни информира. Досега не сме имали подобни проблеми, когато купуваме борсово търгуеми инструменти на чуждите пазари.

Най-голямото преимущество на инвестициите в чужбина си остава обаче голямата ликвидност. В България, като купиш една акция се превръщаш веднага в дългосрочен инвеститор по принуда.

Какво трябва да се промени тук?

- Трябва да се повиши пазарната капитализация на БФБ. Едва ли можем да очакваме нови емитенти, преди да се стабилизира икономиката, но реализирането на идеите за продажба на дялове от фирми с държавно участие, както и за регионална борса биха могли да помогнат. Има голямо поле за развитие на общинските облигации и се опитваме да обясним предимствата на облигациите пред банковия кредит.

Защо не се строи "Тракия" с пари на пенсионните фондове, каквито идеи имаше?

- Не можем да се конкурираме по цена на финансиране с европейските фондове. Наша първостепенна отговорност е да реализираме доходност за клиентите и нямаме право да предоставяме парите им безплатно. Няколко пъти сме предлагали финансиране на магистрали и на завод за битови отпадъци чрез емитиране на ценни книжа, обезпечени с тол такси, съответно с такса смет. Очакваме Българската банка за развитие да емитира облигации, чрез които да се финансират други инфраструктурни проекти.

Как трябва да изглежда пенсионната реформа?

- Със сигурност не може да е повърхностна. Но в каквото и да се състои тя, ефектът от нея ще се усети под формата на по-високи пенсионни доходи след доста години. Един от факторите, които влияят върху незавидното състояние на бюджета на държавното пенсионно осигуряване, е много ранното пенсиониране. В момента не по-малко от 10 000 души на година се пенсионират 11-13 г. по-рано от приетата обща възраст за пенсиониране.

А трябва ли да се увеличи пенсионната възраст за всички? Засега правителството реши да вдигне само осигурителния стаж.

- Възрастта за пенсиониране у нас е по-ниска от други страни. Масов е проблемът със застаряването. Демографската картина е тежка, включително и поради емигрирането на много работоспособни хора. Съотношението работещи-пенсионери очертава тежко настояще и бъдеще за бюджета на държавното обществено осигуряване

Една от задължителните коригиращи мерки е повишаване на пенсионната възраст. Това всъщност е мярката, която най-силно ще спомогне за повишаване на пенсиите.

Колко трябва да стане?

- Няма такова увеличение, което да покрие дефицита на системата в момента. Но смятам, че е разумно поетапно увеличаване на пенсионната възраст до 65 г. и изравняване на възрастта за мъже и жени.

Кога хората ще получават 80% от дохода си като пенсия, при положение че сега процентът на заместване е около 40?

- Когато се осигуряват върху реалните доходи през целия си трудов стаж в трите стълба на пенсионната система.