Принудени сме да инвестираме извън България

Г-жо Петкова, вече усилено се обсъждат идеите за промени в данъчния режим за пенсионно осигуряване през 2008 година. Ще настояват ли частните фондове за нови данъчни облекчения и какви ефекти се очакват от тях?

- За радост данъчното ни законодателство не се нуждае от генерални промени, свързани с осигуряването в частни пенсионни фондове. И през тази година, както в предишните настояваме Законът за облагане на доходите на физическите лица да дава по-големи данъчни преференции на родените преди 31 декември 1959 г. за вноските им за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Така те ще бъдат по-мотивирани да спестяват за втора пенсия. За хората от тази възрастова категория е от огромно значение да влагат повече средства в капиталови схеми, защото са изключени от обхвата на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и нямат никакъв друг шанс за нормален пенсионен доход, освен да се осигуряват във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. И в момента хора от тази възрастова група приключват с трудовата си кариера и стават пенсионери. Без допълнителен доход те са обречени да живеят само с държавната си пенсия, а всички знаят какъв стандарт на живот може да осигури тя. Мисля, че по-добрият вариант е чрез данъчното законодателство тези хора да бъдат стимулирани сами да се погрижат за пенсионния си доход, отколкото после в тяхно лице да има още недоволни от държавата си и от нейното управление пенсионери.

Повече от две години се говори за възможностите пенсионните фондове да участват в общински и инфраструктурни проекти. Успяха ли да се включат в такива проекти?

- Да, през последните три-четири години имаше участие на пенсионните фондове във финансиране на общински проекти, но това бяха изолирани случаи. От началото на тази година обаче те замряха напълно заради предстоящите местни избори. Жалко е, че общините не правят необходимото, за да бъдат привлечени инвестиции от българските пенсионни фондове в техни проекти. Още повече че по този начин те могат да си помогнат в привличането на по-голям ресурс от европейските фондове. Ние не можем да направим нищо повече от това, което вече сторихме, а именно да ги информираме за тази възможност. Личното ми мнение е, че нашите общини все още изпитват затруднения да подготвят проектите си във вида, който се изисква, за да кандидатстват за финансиране пред европейските фондове. А за финансирането от български пенсионни фондове очакват да им бъдат дадени подробни указания "отгоре": дали им е разрешено, по какъв начин да се случи това, как точно да използват този механизъм за самофинансиране, което е задължително условие за получаване на европейските пари и т.н. Такива указания, доколкото ми е известно, няма и не е необходимо да има. По всичко личи, че ако не се появят, този начин за финансиране на общински проекти няма реално да бъде въведен в практиката. За съжаление при тези обстоятелства, за да запълнят разрешения от закона лимит за инвестиции в общински облигации, българските пенсионни фондове започнаха да влагат част от активите си в ценни книжа на общините от държави в Европейския съюз. Това вече е факт поне за пенсионните фондове "Доверие", активи на които скоро бяха инвестирани в две общини в Германия. От много време се удивявам на този феномен - при толкова усилия да се привлече повече ресурс в страната ни ние да сме принудени да инвестираме извън нея.

Какво загуби и какво спечели частната пенсионна индустрия от отказа на властта да намали осигуровките с нови 3%, каквато перспектива съществуваше?

- Пряка връзка между частната пенсионна индустрия и намаляване на осигуровките няма. Непряката връзка може да се търси в няколко посоки. Първо, намаляването на осигурителната тежест да доведе до по-висока събираемост в НАП и оттам - до по-редовни постъпления в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Второ, понижаването на осигуровките изведе сивата икономика на светло, което ще повиши броя на лицата, осигурени във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Трето, вследствие на намалената осигурителна тежест работодателите да споделят със своите работници реализираната икономия и да им увеличат заплатите, което би довело до увеличаване на средната осигурителна вноска, а оттам и до повишаване на размера на втората допълнителна пенсия. Четвърто, в резултат от намаляване на осигурителната тежест работодателите да използват част от направената икономия, за да осигурят за своя сметка работниците си във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Не съм запозната с официална статистика, но впечатлението ми е, че, с изключение на единични случаи, нито един от изброените по-горе ефекти не се получи след намаляване на осигурителната тежест през миналата година.

Нуждаят ли се фондовете от допълнителни инвестиционни стимули и инструменти, в които да влагат активите си?

- Определено да. Активите на пенсионните фондове нарастват по-бързо от финансовия и капиталовия пазар на страната. Само активите на пенсионните фондове, управлявани от ПОК "Доверие", вече надхвърлиха 600 млн. лв., което е голям ресурс за страната. Тези средства трябва да се управляват активно, за да носят добра доходност. За да бъдат портфейлите устойчиви на постоянните негативни промени на пазара, е задължително да се спазва принципът за диверсификация. Активното управление предполага смяна на инвестиционните инструменти или на емитентите в зависимост от анализа на пазара за определен период или момент. За съжаление това е труднопостижимо за българските пенсионни фондове, защото капиталовият пазар вече е доста тесен за тях. Мога да дам простичък пример - всеки инвеститор би продал акциите, в които е инвестирал, ако собственият му анализ покаже, че цената им е стигнала до своята връхна точка. В немалко случаи обаче българските пенсионни фондове се въздържат от това, защото пазарът не е достатъчно ликвиден и трудно се намира купувач на относително големи пакети от акции, или защото няма в какво да се инвестират парите, които ще бъдат получени от продажбата на такива акции. Причината е, че разнообразието от видове инвестиционни инструменти, с които могат да работят пенсионните фондове съгласно разпоредбите на закона, не е голямо. А от друга страна - ресурсът, който фондовете управляват, вече е твърде голям за България.

Смятате ли, че мултифондовата система за управление на индивидуалните партиди от самите осигурени ще навлезе безпроблемно в българските пенсионни дружества?

- Мултифондовата система в пенсионното осигуряване съществува успешно от години в други държави и аз нямам съмнение, че рано или късно тя ще бъде приложена и у нас. От няколко години обсъждаме възможността да се въведе мултифондовата система и в България, което ще обогати пенсионноосигурителния пазар. Фактът, че това все още не се е случило, очевидно означава, че въвеждането на тази промяна не е безпроблемно. Като всяко нововъведение и това ще измени статуквото по отношение на начина на привличане на клиенти, разпределение на доходност, контрол и т. н. За съжаление някои от участниците на пазара си представят въвеждането на мултифондовата система като формален процес, който не предвижда да се променя съществено сегашната практика.

Защо тогава корпоративните пенсионни схеми така и не си пробиха път на пенсионния пазар, въпреки че законите за тяхното институционализиране вече са приети?

- Корпоративните пенсионни схеми са също международна практика, но не бива да се забравя, че те са такива, защото са ефективно приложими само в големи корпорации, каквито в България няма. Обикновено тези схеми се прилагат сравнително успешно в мултинационални компании или в цели браншове, обединяващи по няколко десетки хиляди работещи по цял свят, и с доходи, несравними по размер със заплатите, които се изплащат в България. От друга страна, въведеното у нас законодателство показва, че съществени разлики между съществуващите фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и корпоративните пенсионни схеми на практика няма. Едно от възможните различия между двата вида доброволно осигуряване е в размера на таксите. Но в момента на пенсионния пазар се наблюдава процес на намаляване на таксите в доброволното осигуряване, което елиминира и тази разлика. След последните промени на таксите в ДПФ "Доверие" например за големите предприятия с персонал над 3000 човека и размер на месечната вноска над 50 000 лв. таксата за управление вече е само 1.75% при разрешени от закона 7 процента.

В публичното пространство се появиха твърдения, че на частния пенсионен пазар като акционери в някои дружества участват вече нови групировки и това излага на риск въпросните фондове. Има ли наистина "играчи" на този пазар, за които осигуряването може да се окаже начин да се перат пари?

- Не мога да се въздържа да отбележа, че след 13 години работа в пенсионното осигуряване в България ми е изключително неприятно, че се налага да чувам подобни въпроси и те за съжаление не са лишени от основание. За целия пенсионноосигурителен пазар, включително и за осигурените, е от съществено значение кои са акционерите на управляващите пенсионноосигурителни дружества и какъв е източникът на първоначално натрупания от тях капитал. Не мисля, че някой има съмнение кои са акционерите и откъде идват капиталите им, когато говорим за пенсионноосигурителни дружества като "Доверие", "Алианц" "ИНГ" или ДСК - Родина". Що се отнася до останалите лицензирани пенсионноосигурителни дружества, наистина се носят много слухове, свързани с произхода на техните капитали, с това кои са акционерите им в действителност, какви сделки реализират, инвестирайки средствата на осигурените, и т.н. Все неща, от които възникват много въпроси и тревоги, водещи до объркване в общественото мнение и представляващи пазара като цяло в недобра светлина. И все пак по-правилно е този въпрос да се отправи към службите, натоварени да защитават обществото от подобни групировки, фирми или физически лица.