С пари за пенсии да строим магистрала „Тракия”

Пенсионните фондове натрупаха над 2 млрд. лв. капитал, какво ще го пра­вите, г-жо Петкова*?

- Непрекъснато търсим до­бри инвестиции, за да осигу­рим по-висока доходност върху парите на клиентите ни. Не бих казала, че у нас възможностите са големи. Затова чакаме скоро да се приемат поправки в социал­ния кодекс, предложени от нас. Най-важната е за увели­чаване на относителния дял на корпоративните облига­ции като вид инвестиционен инструмент. Сега имаме пра­во да инвестираме до 25% от активите си в такива облига­ции, идеята да станат 40%.

Това на кого ще носи полза - на фондовете или на клиентите им?

- Корпоративната облига­ция е много полезен инстру­мент за капиталовия пазар. Тя предполага да се прегле­дат всички документи, отче­ти, бизнес похвати на фирма­та, която ще издава облига­цията и ще получи от нас па­ри. Това ще рече, че фирми, които не са прозрачни в дей­ността си, които прилагат ло­ши практики, не могат да ста­нат емитенти на корпоратив­на облигация. А наличието на повече такива емитенти оз­начава по-високо ниво и кла­са на бизнеса ни. То показва, че се развива потенциалът на капиталовия пазар. Защото следващата крачка на тези фирми е да станат публично дружество и акциите им да се търгуват на фондовата борса.

Излиза, че искате да превъзпитате бизнеса?

- Две цели преследваме с този вид облигации. Едната чисто инвестиционна, свър­зана с интересите на осигу­рените лица. С другата гоним стратегическа цел - да дадем тласък на развитието на ка­питаловия пазар. Вижте как­во се случва с магистрала „Тракия" - вариантът да се да­де на концесия отпадна. Дър­жавата планира да се справи сама с изграждането на оста­ващите 120 км, за което й би­ли необходими около 300 млн. евро, но проблемът бил във финансирането. Аз пък продължавам да се учудвам как всички "заинтересовани, включително и държавата, забравят, че има едни 2 млрд. лв. в едни пенсионни фондо­ве, които са на път да станат 3 млрд. лв., и които ние непре­къснато се чудим къде да ин­вестираме. И неведнъж сме казвали, че една от възмож­ните инвестиции е в инфраструктурни проекти. А по-инфраструктурен проект от този не знам дали може да се на­мери. Готови сме да помог­нем. Нашите наблюдения и анализ на пазара показват, че и банките също биха учас­твали във финансирането на такъв проект.

Държавата не се ли усе­ща къде има пари за маги­стралата?

- Явно не и сега е моментът да й подскажем, че има на­чин да се структурират тези 300 млн. евро под формата на държавен бонд (облигация). Може да бъде и ревеню бонд, което означава, че щом той се издаде, всички инвестито­ри ще имат право да си купу­ват от него и по този начин да финансират изграждането на магистралата. Естествено те­зи, които финансират, ще очакват и някаква възвръ­щаемост на парите, които са дали. А това може да стане от приходите, след като маги­стралата се въведе в ек­сплоатация.

Счита се, че инвести­циите в инфраструктурните проекти са доста рискови. Има ли опасност за парите на осигурените при тази схема?

- За всичко, което се прави от държавата, включително и за този инфраструктурен проект, оценяваме като най-висок... политическия риск. Ако сегашните управляващи структурират проекта пра­вилно и по начин, който да не даде никакъв шанс на след­ващите да го променят спо­ред конюнктурата, всичко ще е наред. Не го ли направят, цялото мероприятие ще се обезсмисли. Подобни схеми са прилагани в много държа­ви, и то успешно. Най-сетне е време да ги използваме и у нас.

Този бонд може ли да се поеме изцяло от пенсион­ните фондове?

- Не че пенсионните фондо­ве нямат 300 млн. евро. Не че, ако се пусне бонд, гаранти­ран от държавата, няма да имаме право да го изкупим целия, ако искаме. Но първо трябва да знаем какво бихме постигнали като доходност. И компромиси с това не пра­вим. Възможното ни участие в изграждането на магистра­ла „Тракия" не е самоцел, а още един начин да изпълним основната си отговорност - да реализираме доходност в по­лза на нашите клиенти. Има и друго, което може да ни въз­пре от изкупуване на целия бонд - основният принцип, към който сме длъжни да се придържаме, е разнообра­зие на инвестиционните ин­струменти, за да имаме си­гурност.

Ще искате ли да се уве­личи вноската на родените след 31.XII.1959 г. за уни­версалните фондове? Сега тя е 5 % върху заплатата?

- Предложението ни тази вноска да стане поне 7% е от преди 3 г. Даже е вписано в немалко документи като следваща крачка, която да се направи в пенсионната ре­форма. Надявахме се още от началото на тази година да бъде 7%. Оценката на това, което се случва обаче като цялостна промяна на осигу­рителния баланс, ни кара да мислим друго. По-реалистич­но е от догодина вноската да стане поне 6%. Не защото то­ва е достатъчно, а защото имаме други опасения. Допу­скаме, че щом държавата стане особен осигурител и поеме плащането на пен­сионната вноска в съотноше­ние работник, работодател държава 8:10:12, ще изпита затруднения в администри­рането на този вариант. При­тесняваме се дали това няма да доведе до забавяне на вноските за нашите клиенти.

Толкова ли е трудно?

- Може да ви прозвучи смешно, но затрудненията ще са да се разделят 5% на 8:10:12.

И затова по-добре да са 6%, че се делят по-лесно?

- Независимо дали ще е 5 -6 или повече процента, за мен е безумие всяка вноска да се къса на парченца от 8:10:12.

Как ще се избегне това?

- Личната вноска, която ро­деният след 31 .XII.1959 г., ще плаща догодина, трябва да отива директно в партидата му в универсалния фонд.

Всъщност вие казвате - от 2009 г. вноската в универсален фонд за втора задъл­жителна пенсия да стане 8%?

- Така е. Това е персонална внос­ка, кому е нужно да се дели на ча­сти. Логичното е 8% лична вноска - 8% вноска в уни­версалния пен­сионен фонд и приключваме с въпроса. Такова е мне­нието на пенсион­ните фондове.

*Даниела Петкова е в управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допъл­нително пенсионно осигу­ряване.