Трябва последователна държавна политика за инвестирането на най-българските пари в българската икономика

Колко средства са събрали пенсионните дружества и за какво могат да ги влагат, за да направят пенсиите ни по-високи? Добър ден на Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата да допълнително пенсионно осигуряване. С колко пари разполагате?
- Добър ден. Над милиард лева са събрани във всички пенсионни фондове. По-важното е, че тенденцията за нарастване на активите, които управляват всички пенсионни фондове е трайна и можем да очакваме, че в близко бъдеще тези средства ще бъдат увеличени значително.
Това не са малко пари. За какво може да ги ползвате?
- Наскоро беше променен режимът за инвестиции на тези средства, който е регламентиран в Кодекса за социално осигуряване. Беше либерализиран този режим и в известен смисъл в момента активите на пенсионните фондове могат, е разрешено да се инвестират в повечето от познатите инструменти на финансовия капиталов пазар.
Имате ли изисквания... всъщност имате, но твърде ограничаващи ли са изискванията, които да гарантират практически...?
- Бяха. В момента всички ограничения, които имаме, по-скоро са свързани с диверсификацията на портфейлите на пенсионните фондове, за да бъдат те по-сигурни и да дата съответното спокойствие на нашите вложители, които очакват да получат своите пенсии от тези средства. В същност голямата драма преди промяната на инвестиционния режим беше изключително ограничаващото изискване законово, което имахме, а именно с не по-малко от 50% от активите на пенсионните фондове да купуваме държавни ценни книжа. Средствата, които се събраха и активите, които управлявахме надхвърлиха доста преди отмяната на това ограничение възможностите на пазара на държавни ценни книжа в страната и изпитвахме много силни затруднения. Сега обаче, въпреки либерализирането на режима остава наша първостепенна грижа и наш основен проблем къде да инвестираме тези средства, защото все повече усещаме, че българския пазар става тесен за такива активи.
Какъв е вариантът тогава - да станат повече самите инструменти, в които вие можете да инвестирате или просто ще се насочите някъде навън?
- Инструментите надали могат да станат повече. Проблемите, които изпитваме, са по-скоро свързани с все още недостатъчно развития капиталов пазар в страната. Една от основните цели на цялата пенсионна реформа, респективно частта и за инвестиране на тези активи е да се даде тласък на развитието на капиталовия пазар. Смея да кажа, че това се случва, благодарение на инвестициите, които извършваме ние, но все пак това не може да се случва бързо. Все пак, това е пазар, зависи и от състоянието на българските предприятия, които успяват да отговорят на изискванията, примерно да емитират облигационни заеми или да листват акциите си на фондовата борса. В този смисъл това е един процес, който е започнал, който се развива добре, но във всички случаи ще отнеме повече време и тенденциите на развитието на капиталовия пазар във всички случаи са по-бавни, отколкото нарастването на активите в пенсионните фондове. В този смисъл ние изпитваме затруднения и това, което ни липсва е не толкова разнообразие на инвестиционни инструменти като законова възможност, колкото една бих казала държавна политика за това как да могат да бъдат използвани тези много български пари, защото те не са на пенсионните фондове, те са на българските граждани, ние само ги управляваме.
Как изглежда една такава идея през вашия поглед, за държавна политика?
- Много отдавна ние предлагаме да стане възможно участието на пенсионните фондове или по-скоро при инвестирането на парите от активи на пенсионно осигурени лица в инфраструктурни проекти на държавата. Това все още не се е случило. Често сме се питали защо винаги погледа се обръща към чуждите капитали, които могат да влязат в България, за да служат за финансиране на един или друг проект Тежките процеси на договаряне, които чуваме и имаме възможност да разберем, че се водят с различни кандидат-инвеститори, а като че ли никой не обръща внимание на тези средства, които биха могли да се използват за същите цели и те са тук в България.
Казвате в инфраструктура, не е ли твърде рисково или вие считате, че има достатъчно гаранции, че тези пари ще нараснат, а няма да бъдат изгубени?
- Във всички случаи каквото и участие да имат пенсионните фондове във инфраструктурни проекти то ще е в рамките на определените относителни дялове на различните инвестиционни инструменти, осигуряващи диверсификация на портфейла. В този смисъл ние не предлагаме нещо, което да наруши принципа на диверсификация, в този смисъл сигурността на портфейлите. Във всички случаи обаче една малка част от парите могат да се използват ако има правилно структуриране на един такъв инфраструктурен проект, което да предполага пускането на съответните книжа, емитирането на съответните книжа, които биха могли да бъдат закупени от пенсионните фондове. Факт е например, че в България, поне доколкото аз имам лични наблюдения все още на пазара няма т.нар. примерно ревеню бонд, които са облигационни заеми, книжа, емитирани по начин, който позволява на финансиращия, на инвеститора да възвърне дадените средства за финансиране на проекта чрез приходите от неговата реализация. Много често сме се питали защо няма такива проекти, такива предложения? Отговорите, разбира се не сме ние тези, които можем да ги знаем.
Ще станат ли по-богати българските пенсионери някога, когато опрат до пенсия, ако вие имате такива инструменти на пазара?
- Със сигурност българските пенсионери ще бъдат по-богати тогава, когато получават втора допълнителна пенсия от частните пенсионни фондове и няма да имат пенсионни доходи аналогични на тези, които имат сегашните пенсионери. Със сигурност това ще се случи, независимо дали инвестираме парите в инфраструктурни проекти или не, но със сигурност, ако имаме такава възможност ще се осъществи основната цел на пенсионната реформа. От една страна наистина това ще даде влияние върху реализирането на по-добра доходност, отколкото бихме могли да реализираме, ако не участваме в такива проекти, от друга страна ще се реализира тази комплексна цел на пенсионната реформа, а именно всички страни, които са въвлечени в нея и които са участници в нея да намерят своята изгода като тук аз визирам и държавата също, защото ползването на този ресурс по подходящ начин, регламентирано от държавата може да донесе само изгоди на самата държава.
Извън инфраструктурата на къде гледате като друга възможна опция? Има ли такава в същност?
- Извън инфраструктурата ни очаква присъединяване на България към ЕС. Факт е, че българския пазар става все по-тесен за тези активи и няма как да не се направи прогнозата, че част от тези активи ще бъдат инвестирани на европейския пазар.
Т.е. в съвсем удачен момент отправяте този апел към държавата да ползва българските пари за български проекти?
- Да, струва ми се, че момента е подходящ и е важно да се обърне внимание и на този ресурс, с който би могла да разполага държавата.
Казвате инфраструктура, възможно ли е да се помисли и за някакви други по-общински проекти, да не говорим за големи глобални проекти, които обикновено държавата прави?
- И в досегашната работа на пенсионните фондове може да се отбележи, че освен приноса на пенсионните фондове примерно преди време в развитието на пазара на ипотечните облигации. В момента в развитието на пазара на дружествата със специална инвестиционна цел, вече е факт и приносът на пенсионните фондове във финансирането на общински проекти чрез емитирането на общински облигационни заеми. Има вече такива реализирани. Само мога да дам пример, че до сега може и да не са толкова голям брой общините, но проектите, които са вече реализирани чрез такива общински облигационни заеми, финансирани от пенсионни фондове са свързани с рехабилитация на пътна мрежа, със строителство и изграждане на търговски обекти, на хирургични отделения. Примерите са доста и това ще продължава. По-важното е, че отново във връзка с присъединяването на България към ЕС и по-точно с усвояването на европейските фондове е важно да се знае, че пенсионните фондове биха могли да помогнат чрез тези инвестиции на общините в изискването при усвояването на европейските фондове общините да оперализират свое самоучастие, което обикновено е в размер до 25%. Тези 25% те могат да си осигурят именно чрез емитиране на общински облигационни заеми, които да бъдат изкупени, по конкретни проекти разбира се, от пенсионните фондове и по този начин общините да си запазят възможността останалите 75% от проекта, който те считат, че е важен за развитието на общината и, с който кандидатстват пред европейските фондове да изпълнят условията и да получат парите от тези европейски фондове. Икономическата логика, обаче все пак трябва да кажем показва, че въпреки липсата на изискване за минимален размер на тази облигация за проекти, които са за по-малко от 1 милион лева не си заслужава този начин на финансиране, защото все пак има фиксирани разходи, които биха оскъпили доста.
Благодаря ви за това участие.