Доброволното осигуряване е неизбежното решение

в."Банкеръ”, 05.11.2005 г.

Г-жо Петкова, каква е вашата гледна точка и разбирането ви за държавното осигуряване като част от цялата система?
- Има нещо, което трябва да бъде казано за ДОО и което трябва да бъде разбрано от всички - от политици, от работодатели и осигурени лица колкото се може по-рано. Без да омаловажавам ролята на първия стълб от пенсионното осигуряване, трябва да се отбележи, че ДОО наистина е част от една цяла система и е важно да се знае, че то само не може да реши въпроса със същественото увеличаване на пенсионните доходи в бъдеще, независимо от това какъв ще бъде размерът на вноската и как ще бъдат индексирани пенсиите от него.

Искате да кажете, че хората и сега, и в бъдеще няма да могат да си осигурят поносим жизнен стандарт след пенсиониране, разчитайки само на държавната пенсия?
- Точно така. Цифрите са категорични - за да може един човек да бъде пълноценен и да не паднат рязко доходите му след пенсиониране, заместващият доход, който трябва да получи като пенсия, е необходимо да бъде между 70 и 80% от последното му възнаграждение. При най-оптимистични разчети първият стълб може да достигне 50%, но реално е да очакваме, че няма да надхвърли 35 процента. Сами можете да изчислите каква част липсва и тази липса не може да бъде покрита от държавата.

Това означава ли, че осигурените лица трябва да престанат да обръщат внимание на ДОО и да се концентрират само върху допълнителното осигуряване?
- Категорично не! Точно обратното, смятам, че в момента разбирането, че е задължение само на държавата да изплаща пенсии, е крайно погрешно. Тук говорим за една цялостна пенсионноосигурителна система, която е основана на личното участие и личната отговорност. Пенсиите от ДОО се изплащат от държавата, но те са резултат от вноските, които осигурените лица и техните работодатели правят, и всеки трябва да си дава сметка за това. Вярно е, че спестените разходи за осигуровки днес означават малко по-висок доход за лицето сега и по-малки разходи за неговия работодател, но още по-важно е всеки осигурен да знае, че размерът на пенсията му от ДОО зависи и от личния му принос и колкото по-висок е доходът, върху който се осигурява, толкова по-висока ще бъде неговата държавна пенсия.

Все пак нали с вноските на сегашните работещи се изплащат пенсиите на днешните пенсионери. В този смисъл как се отчита личният принос на всеки осигурен?
- Така е, за разлика от осигуряването чрез капиталовите схеми на частните пенсионни фондове, при които парите на осигурените лица постъпват в индивидуални сметки и размерът на пенсията изцяло зависи от размера на натрупаната сума, ДОО работи на солидарен принцип. Но това не бива да ни вкарва в заблудата, че държавната ни пенсия няма да зависи от вноските, които правим днес в ДОО. Всъщност точковата система, наличието на персонален регистър и осигурителният доход са показатели, които измерват личния ни принос и с тяхна помощ се определя размерът на държавната пенсия. Вярно е, че върху него сериозно влияят и външни фактори, като например демографският, но за сметка на това хората имат възможност да участват във втори и трети стълб на пенсионното осигуряване, където на практика демографските характеристики на страната не влияят пряко върху размера на изплащаните пенсии. Това е една от причините въведеният пенсионен модел в страната да се оценява като много успешен точно поради балансираното участие на солидарен и капиталов принцип в него. Без да се променя този модел, в бъдеще трябва да се увеличи делът на капиталовите схеми на осигуряване в частни фондове. Това е единственият начин да се достигне до нормален пенсионен доход.

Но според вас пенсията от ДОО така или иначе ще бъде недостатъчна. Няма ли противоречие между апела ви за по-отговорно участие в първия стълб и прогнозирания от вас краен резултат от осигуряването там?
- Не, както казах, ние имаме цялостна система, която включва три стълба на осигуряване. Сам по себе си нито един от тях не може да доведе до получаването на нормален заместващ доход под форма на пенсии и затова трябва да се участва пълноценно и в трите стълба. За ДОО и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване пълноценно участие означава да не се работи без трудов договор, да не се укриват доходи чрез отразяване на по-ниски заплати в трудовите договори от реално получаваните, в резултат на което всички хора, които приемат да го правят, имат по-малък личен принос в ДОО и по-малка вноска в универсалния фонд, следователно и по-малка пенсия от първи и втори стълб. Що се отнася до допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, отлагането на неговия старт или пък неправенето му обрича и следващите поколения на мизерия след пенсиониране.

Доброволното осигуряване ли е решението?
- То е част от решението. Нека отново направим простата сметка. Необходими за нормален живот след пенсиониране са 70-80% заместващ пенсионен доход. Трийсет процента ще дойдат от първия стълб, при сегашния размер на вноската в универсалните фондове вторият стълб ще донесе още около 20%, останалата част от необходимите средства в масовия случай могат да бъдат осигурени само чрез участие в доброволен фонд - лично и за сметка на работодателя. Най-важното при осигуряването в доброволен фонд е то да стартира възможно най-рано, за да може с малки месечни вноски за дълъг период на осигуряване да се формира значима по размер пенсия.

ПОК "Доверие" инвестира немалка сума в провеждането на рекламна кампания, целяща да популяризира доброволното осигуряване, какъв е основният акцент в нея?
- Именно личната отговорност и погледът в перспектива. Каквото и да си говорим, по-голяма част от нас ще доживеят пенсионна възраст и основният доход, на който ще трябва да разчитаме за живота си след това, е този, който ще получаваме от пенсии - държавна и допълнителни. С клипа и с цялата кампания, която реализираме, се стремим да накараме младите хора да се замислят сега, да си зададат важните за бъдещето им въпроси и да разберат, че единствено те носят отговорност за важните житейски решения, за тяхното настояще и бъдеще, включително и за стандарта им на живот след пенсиониране. Надявам се да успеем в този наш стремеж, защото, въпреки че е нормално от най-млада възраст да сме амбицирани да забогатеем, и то дотолкова, че да не се интересуваме от пенсионния си доход, реалността обикновено е различна и дори малцината, които ще успеят в тази своя амбиция, е добре да заделят необходимите минимални средства за доброволно осигуряване. Както знаем, никой не е застрахован от превратностите и неприятните изненади, които животът понякога поднася дори на най-богатите. И е добре всеки да спестява за сигурността си, за да е спокоен, че при всички обстоятелства ще може да решава всекидневните въпроси за собствената си издръжка, за личния си комфорт и сигурността за себе си и за цялото си семейство.

Вие говорите за личната отговорност, но споменавате и работодателите. Осъзнават ли и изпълняват ли те ролята си в процеса по доброволно осигуряване и каква е тяхната отговорност за това?
- Работодателят е изключително важен елемент за превръщането на доброволното осигуряване в неотменима част от обществените отношения. На първо място, те могат и трябва да правят доброволно осигуряване за своите служители, като по този начин подобряват условията за труд, показват грижа и отговорност за служителите си и изграждат нормални отношения с тях. Времето на дивия капитализъм безвъзвратно отминава и е сигурно, че в бизнеса в бъдеще ще успява този, който разполага с по-качествен и по-мотивиран човешки ресурс, който работи в нормални условия и получава нормално възнаграждение и пълен социален пакет. И за България това вече не е илюзия, защото всички сериозни чуждестранни инвеститори знаят и правят необходимото да повишат сигурността, лоялността и мотивацията на своите служители, като доброволното осигуряване е неотменима и важна част от техните социални програми. Все повече български фирми правят същото и получават предимството на този евтин елемент в управлението на човешките ресурси, като наред с това ползват и предвидените по закон данъчни преференции.

Смятате ли, че тази кампания ще е достатъчна?
- При дефицита на информация и разбиране от страна на цялото общество една кампания - колкото и ресурс да бъде вложен в нея, не може да бъде достатъчна. Нито едно дружество не може да се справи с такава огромна задача, но всяко усилие в тази посока трябва да бъде поощрявано.

Какво още трябва да се направи?
- Според мен трябва да се започне още от образованието. От години ние се опитваме и няма да се уморим да предлагаме още в училище да започнат да се изучават основните елементи на трудовоправните отношения, за да може младите хора да излизат подготвени за пазара на труда и да могат да преговарят адекватно със своите потенциални работодатели, като отчитат всички елементи на предлаганите им условия за работа, а не само размера на предлаганата заплата. Това е практика в нормалните страни и е обичайно всеки, който започва работа за първи път, да се интересува за това, на каква сума ще бъде осигуряван реално, какво доброволно оригуряване ще получава, какви застраховки, здравно осигуряване и т.н. Трябва да дадем възможност и практически знания на нашите деца, за да могат да избират и да вземат решения за своето бъдеще информирано и отговорно.

Има ли резултати от предложенията ви?
- На първо място, мога да кажа, че освен да предлагаме, ние и работим в тази посока, защото ясно осъзнаваме своята мисия да образоваме. Опитът ни с определени училища, професионални организации, срещи с ученици от горните курсове и студенти показват повишено желание за получаване на информация и осъзнаването й като важна. На база на направеното ние ще предложим отново на МТСП и МОН да представим и дискутираме тези свои виждания на политическо и експертно ниво. Ще продължим да работим в училищата и с общините, предстоят ни и срещи с работодателски организации и активизиране на връзките ни със синдикатите в тази посока. Очакваме да получим подкрепа от колегите от другите пенсионни дружества, от експертите, които разбират същността на проблема, от медиите, които също носят своята обществена отговорност, и от всеки, който знае за какво става въпрос и може да го каже.

Какво ще предложите на работодателите и каква е целта на срещите, които инициирате?
- На първо място ще предоставим информация по въпроса и ще се опитаме да ги убедим във важността на проблема. Ще поискаме да ни помогнат тази информация да достигне по подходящия начин до техните служители. На тези, които още не са започнали да правят доброволно осигуряване в тяхна полза, ще предложим да започнат да го правят, още повече че очакваният ресурс от 600 млн. лв., който ще се освободи в резултат на намаляване на осигурителната тежест, ще увеличи техните възможности в тази посока.