Пенсионните фондове вече 10 месеца са на плюс

Защо разни частни компании ни прибират вноски за задължителна втора пенсия, а всеки месец са на загуба? Ако си бях сложил тези пари на депозит в банка, поне лихви щяха да се трупат.

С тези въпроси на наши читатели се обърнахме към Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие", която има над 1,25 млн. осигурени и управлява активи за над 900 млн. лева. Петкова е и в ръководството на Българската асоциация на дружествата за доброволно осигуряване. Преди месец беше номинирана в първата тройка за мениджър на годината.

Частните пенсионни фондове отчетоха отрицателна доходност по партидите на клиентите си и през изминалото тримесечие. Кога ще започнете да се вдигате, г-жо Петкова?

- Доходността на всички пенсионни фондове за 2009 г. е положителна. Тя достига 10% на годишна база. Това е сериозен успех. Комисията за финансов надзор обаче съобщава данните за нея на база 24-месечен период назад. Това е правилно, но в тази информация е включена цялата неблагоприятна 2008 г. и няколко месеца от 2007-а , т. е. времето на най-активната криза. Десетте месеца положителна доходност от т. г. все още не могат да компенсират изминалите 15 "лоши" месеца.

Летоброенето в пенсионното осигуряване обаче не започва от края на 2007 г., а 7 години преди това. Въпреки загубите през м. г. всички пенсионни фондове са с положителна доходност за последните пет години.

Значи парите в партидите на клиентите ви не са се стопили?

- Не само не са се стопили, а са на плюс, ако използвам по-разговорна терминология. Защо така лесно всички забравиха, че през годините преди кризата доходността беше все положителна и размерът на отрицателните й стойности по време на трудните месеци е по-малък от натрупания плюс преди това?

Какво успяхте да направите в повече от играчите на фондовата борса?

- Поради липса на ликвидни проблеми успяхме да преструктурираме много бързо портфейлите си. Намалихме дела на акциите. Увеличихме инструментите с фиксирана доходност. Знаете, че лихвите по депозитите в нашите банки станаха много атрактивни и ние се възползвахме. Лимитът, който пенсионните фондове имат за тях, вече е запълнен до максимум.

Забелязва се и по-сериозно увеличение на инвестициите, които правим извън България в рамките на ЕС.

Предположенията ни, че кризата ще започне да се свива по-рано там, откъдето започна, излязоха правилни. Пазарите навън дават по-добри доходности в момента, отколкото нашите.

Трябва ли да се повиши пенсионната възраст?

- И аз като си помисля, че трябва да се пенсионирам на 63 вместо на 60 г., не съм особено доволна. Излиза, че задължително трябва да продължа още три години да работя, за да получавам държавна пенсия, която и без това е ниска. От тази позиция нещата стоят така.

Но от друга страна, като експерт в пенсионното осигуряване знам, че няма избор. Рано или късно това трябва да се случи, и то заедно с още много други неща. И съм сигурна, че докато ми дойде ред за пенсия, ще ми се наложи да работя не до 63, а до 65 години.

Значи възрастта ще се вдигне неизбежно?

- Така мисля! И то не заради политически каприз на някого, не заради натиск от ЕС, не заради някакви моментни ситуации в резултат на някаква глобална криза, която ни засяга сега. А защото тази страшна криза е нищо в сравнение с негативните ефекти от демографската криза, която си е наша, българска. В това никой не може да ни помогне, освен самите ние.

Не завиждам на правителството, което ще се почувства принудено да вземе тези непопулярни мерки. Няма общество, което да приема позитивно такава промяна като вдигането на възрастта за пенсия. Ефектът от такива промени се явява напред във времето, когато правителството, взело решението, вероятно вече няма да е на власт, дори да изкара два мандата.

Но обществото трябва да се подготви за това - да се говори, да се обяснява, за да се проумее. Защото голата истина е, че в България няма да има кой да работи. Хората в трудоспособна възраст трябва да се увеличат.

Ясно, младите намаляват, няма кой да изкарва пенсиите на родителите им. Но и да се спукат българките да раждат, това ще даде ефект след 20-25 години. Дотогава?

- Все някога трябва да се започне, защото иначе след 50 години може и да сме построили магистралите, но вече няма да има кой да кара коли по тях. Веднага трябва да се приложат екстрени мерки за увеличаване на раждаемостта.

Но проблемът е толкова голям, че само тази мярка не е достатъчна. За децата, които вече са родени, още днес, веднага, държавата трябва да започне да се грижи като за най-ценното, което има. Ако се налага, да плаща изцяло за тяхното отглеждане и възпитание. В училище - от сутрин до вечер в главите на децата системно трябва да влиза убеждението, че те се готвят, за да живеят и да работят в България и за нея, а не извън нея. Необходими са и спешни мерки за нова целенасочена миграционна политика за внос на свежа работна ръка.

Звучи малко утопично.

- Знам, а не би трябвало да е така. За съжаление в България се натрупаха много проблеми от прехода, които изискват буквално пожарни методи за тяхното разрешаване сега. Това ни принуждава да стоим със заровени глави в настоящето и не остава капацитет, време и възможност да градим бъдещето. А колкото повече време минава, толкова по-малко капацитет ще ни остава, включително защото се топим като нация.

Хората не желаят да се осигуряват пенсионно. Не възприемат ли това като грижа за бъдещето си?

- Да. Една от причините е, че масово се приказва: "Абе я доживея до пенсия, я не." Само че данните на статистиката показват, че рискът да умрем, преди да се пенсионираме, е много малък. Излизането в пенсия е естествен ход на живота, което се случва на повечето българи и е глупаво да се пренебрегва по-голямата вероятност - да доживеем до пенсия - и да не се погрижим отсега за тази част от живота си. По последни данни като пенсионери живеем средно 21 години и 8 месеца. А това е около една четвърт от живота ни. Не бъркайте това число със средната продължителност на живота. Тя е важен показател, но се определя и от други фактори. По-важното е колко време ползваме пенсията си.

От 1989 до 2007 г. средната продължителност на времето за получаване на пенсия у нас се е увеличила с 9 години и 10 месеца. Ако тази тенденция се запази - а всички прогнози сочат това, и ако не се вдигне възрастта за пенсия, т.е. не се увеличи трудовият живот на човека, след някоя и друга година ще се окаже, че ще живеем по-дълго като пенсионери, отколкото като работещи.