Тръгнат ли фалити на фирми, загубите ни ще станат реални

Офшорки са се настанили в публичните компании

Такава криза ви удря за първи път, доходността на пенсионните фондове за десетте месеца на т. г. е отрицателна. Как ще се оправите с парите, които хората са ви поверили?

- Не е така. Ние имаме 14-годишна история, не жи­веем за първи път в криза. Минахме през 1996 и 1997 г., когато тотално се обезцени­ха всички видове спестява­ния, включително тези, кои­то управлявахме. Кризата тогава беше само българс­ка, нямаше глобалния ха­рактер на сегашната, но не се наемам да кажа коя от двете е по-тежка. Тогава клиентите ни минаха през минус 50%, минус 70% отри­цателна доходност. Сега те продължават да са при нас и не само възстановиха всич­ко от тогавашната загуба, но преминават и през сегашна­та криза. И все още партиди­те им са на плюс. При дългосрочното осигуряване, каквото е пенсионното, кол­кото и продължителна да е кризата, има време да се възстановят нивата на до­ходността.

Но клиенти на универ­сални фондове казват: хем ни задължават да се осигуряваме, хем ни губят парите. Искат да се проме­ни законът, за да могат да ги изтеглят и внесат в бан­ка.

- Вноските при нас всъщ­ност са част от тези за дър­жавното обществено осигу­ряване, само че се управля­ват на капиталов принцип - с лични партиди, по които се трупа доходност. И когато човек си вземе пенсията, тя му се „индексира" всеки ме­сец с процента на тази до­ходност. Добре, ликвидира­ме капиталовите фондове, но единственото, което мо­же да се случи с парите в тях, е да бъдат насочени в дър­жавния пенсионен фонд. За­щото пенсионната осигу­ровка сега е 22%, като за родените след 31 декември 1959 г. 5% от нея се внася в универсален фонд. Премах­не ли се той, тези 5% ще

отиват в солидарната систе­ма.

Защо не взехте овреме мерки, за да не реализира­те сегашните ниски стой­ности на доходност?

- Не съм съгласна, че не сме взели мерки, фон­довете се борят с кри­зата от нача­лото на годината. Пре­структури­рахме по­ртфейлите си,подготвя­ме ги дори за случай, че тя се задълбо­чи. Увели­чихме до максимално нивата на инвестиции­те в банкови депозити и затова пои­скахме га­ранции за тях.

Нали ги получихте?

- Все едно не сме - да­доха ни га­ранция до 100 000 лв. на фонд, а ние искахме до пълния размер на депозити­те, фондовете са вложи«ли около 350 млн. лв. от парите на осигурените в банкови депозити, държавата ни га­рантира 3 млн. лв. от тях. Но по-важен е въпросът не с размера на гарантирана су­мата, а с един от текстовете на закона, според който га­ранциите за влоговете в бан­ките не са валидни, ако усло­вията на депозита са привилегировани. А при нас те ви­наги са привилегировани, защото пенсионните фондове влагат милиони. Така че всъщност нямаме гаранции.

Сегашните резултати за доходността на пен­сионните фондове бяха определени като счетоводна загуба от преоцен­ка на активи, а не от реал­но загубени пари. Въз­можни ли са бъдещи дей­ствителни загуби. И кога ще започне възстановя­ване на доходността?

- За да отговорим на този въпрос, трябва да се опи­таме да прогнозираме бъ­дещия развой на кризата, което не се наемат да правят даже най-големи­те анализатори. Но сме длъжни да предприемем действия за бъдещо пре­структуриране на по­ртфейлите, за да бъдат опазени парите на хората.

В какво ще инвестира­те - в повече държавни ценни книжа и в банкови депозити или ще обръща­те средствата в евро зара­ди евентуалния валутен риск. Подходящи ли са те­зи инструменти за пен­сионните спестявания?

- Вероятно щях да съм най-успешният мениджър, ако знаех със сигурност отгово­рите на този въпрос. Истина­та е, че няма безрисков ин­струмент, като в резултат на кризата обичайните рискове са задълбочени. Примерно всеобща е тезата, не дър­жавните ценни книжа са с нисък риск, но всъщност кри­зата оказва влияние и върху този инструмент. Напоследък доходността на ДЦК се повишава, което означава, че се повишава и техният риск. В началото на годината доходността на десетгодиш­ните ДЦК беше малко над 5%, а сега, на последния аукцион, достига до 7,19%. факт е също, че при предложени за продажба съкровищни облигации в размер на 35 млн. лв. са одобрени поръчки на първични дилъри само за 3,5 млн. лв. При тези числа е неизбежен въпросът защо първичните дилъри са заку­пили толкова малко ДЦК или обратно - защо държавата е одобрила толкова малко по­ръчки.

Добра ли е инвестиция­та в ДЦК в момента?

- Труден въпрос. Трябва да имаме предвид и още един факт - вече всеки ден чужди банки ни предлагат да купу­ваме български ДЦК при ни­ва на доходност около 9%.

Значи чуждите инве­ститори искат да хе осво­бодят от българските ДЦК,

така ли е?

- Очевидно е така. В резул­тат на кризата много чужди финансови институции имат ликвидни проблеми и им се налага да продават активи на всяка цена. Не е за пренебрегване и фактът, че кредит­ният рейтинг на страната бе­ше понижен неотдавна и то­ва естествено влияе върху доходността на тези книжа. Рискът им се оценява и през

призмата на очаквания на чужди анализатори за бъде­що влияние на кризата върху икономиката на страната ни, включително върху стабил­ността на българския лев.

Опасяват се, че наши фирми ще затворят врати заради свито производ­ство или ще фалират?

- Има опасност кризата да повлияе и върху реалния сек­тор у нас. И в това отношение пенсионните фондове също са много загрижени. Наивно е да се мисли, че българските фирми ще излязат незасег­нати от кризата.

Какво общо има всичко това с пенсионните пари?

- Ако се стигне до фалит на български публични друже­ства или на такива, които са емитирали облигации, и пен­сионните фондове имат в те­зи предприятия инвестиции, може да очакваме не само счетоводни, но и реални за­губи. Концентрирали сме всички усилия в анализа на всяко публично дружество и в преоценка на неговото съ­стояние и рискове.

И установихте ли да има такива рискови публични предприятия, които могат да ви повлекат?

- Не мога да си позволя да казвам имена, но откриваме доста проблеми. Най-сериозният е, че много трудно, а понякога даже невъзмож­но, е да получим необходи­мата информация, за да на­правим анализ. Този факт е тревожен и налага да се предприемат мерки, включи­телно законови изменения, за да се повиши прозрач­ността, достоверността и всеобхватността на публич­ната информация за тези фирми. В това отношение България е много назад. Пу­бличните компании в чужби­на публикуват информация и за майчиното си мляко, а ние тук се борим да разберем коя офшорна фирма на кого е. Каква връзка има с официал­ния мажоритарен собстве­ник. Кои са най-големите клиенти на фирмата и т. н. Установили сме на не едно място, че офшорните фирми изобилстват в публичните компании в най-различно ка­чество - като собственици, като големи клиенти и т. н. Мисля, че е крайно време, когато става въпрос за пу­блични компании, да е задължително да се оповестя­ват всякакви отношения с офшорни фирми и да се изка­рат на светло собствениците им.

Каква е практиката в чужбина?

- Там прикриването на ин­формация от публичните от­чети е квалифицирано като криминално престъпление. А тук молим фирмите добро­волно да се разкрият.